репликата ти касае нещо, което не питам, т.е. може би си мислиш нещо друго.

ПП: Бе я да обясня по-бавно.
Понеже директно ми искат подкрепата, интересува ме мотивът за организиране конкретно на "Поход за равноправие". Понеже имам текстове на разни конституции, закони; чета разни материали за България-ЕС; гледам и съдебната система работи в случаи на дискриминация - та стигам до вътрешно раздвояване: една подкрепа за този поход не означава ли, че аз лично ще призная неравноправието на хомосексуалните?

На този етап - твърдо не. Нито аз, нито колеги, нито политически партии, изобщо не съзирам никой, който да пледира за някакво организирано чувство на нетолерантност, нито се покровителства неравноправие, нито се пропуска случай да осъдим нарушаване на закона и морала.

По мое виждане, следователно липсва кауза. За един поход, шествие по улиците трябва силна кауза. Толкова силна, че да изляза от работа (вторник) и да се лиша от пари.
Ако усещах погазване на човешките права - да, такава кауза си струва.
Понеже не само не усещам, но и намирам доказателства, че такова нещо няма (говоря единствено за половите връзки, за което е и темата), затова поставям на едно и също ниво атаките срещу България за атентата срещу Папата и организирането на поход за равноправие. Връзката е една: борба срещу членството в ЕС.

Нямам нищо против денят да се отбелязва в календара на официалните празници; не разбирам - и затова засега не подкрепям - улично шествие. Доколкото ми е известно, официалните празници се определят с решение на Министерски съвет, а не от очакваните съдържателни транспаранти или от плочките пред НДК.

Така мисля аз. Хората с увреждания нямат нищо общо с темата за половите връзки: те наистина имат каузата, правата им наистина се нарушават. На тяхно шествие бих развявал тяхното знаме. Даже се дивя на това, какво прави едно ПР-съобщение сред инвалидизирани хора с доста сериозни проблеми. Те няма какво да ядат, а обсъждаме кой с кого .. и т.н.

Редактирано от Гeвpek на 13.05.05 22:24.