... са вид рани, мисля че са отворени и незарастващи. Получават се от продължителното стоене (лежане) неподвижен.
Антидекубиталните средства са предназначени за лечение и недопускане на такъв вид рани.


Инфекциите при декубиталните рани са сериозен проблем в хирургичната патология, като са свързани със сложен и многофакторен епидемиологичен процес: разнообразни етологични агенти, източници и механизми на предаване, засягат определен болничен контингент: с възраст над 40г., с продължителност на оперативните интервенции над 3-4 часа съчетани с хемотрансфузии и продължителен стационарен престой в принудително положение на легло, които са подложени на множество хирургични манипулации и на различно качество на медицинска обслужване. Най-честите причинители на инфекции при декубиталните рани са Gr /-/ негативната флора с представители: E. coli, Proteus, Psedomonas, Klebsiella, Enterobacter, Citobacter, Acinetobacter, Providentia, Serratia , като в последните години Gr /+/ пол. флора с основни представители Staphylococcus aureus, citreus, Streptococcus също показват динамика в увеличаване на относителният си дял в причиняването на хирургична ранева инфекция. По-често се наблюдават смесените инфекции причинени от два, три или повече микроорганизми. Антибактериалната терапия може да се сведе до очакваната антибиотична чувствителност на микроорганизмите причиняващи инфекциозният процес, като лечението на инфектираните декубитални рани може да се проведе с антибиотици- най-добър ефект са показали Vancomycin, тикарцилин /клавулонова киселина, пиперацилин, тазоцин, карбапенеми, цефалоспорини ІІІ и ІV ген. аминогликозиди и хинолони, както и с антисептици – йодповидон, йодасепт, брауновидон, браунол и др. като взаимодействието между тях води до по-ниска локална бактериална резистентност. Лечението на инфектираните декубитални рани може да се проведе и само с антибактериални средства – антиботици и антисептици без да се съчетава с оперативните методи при по-леките случаи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите