и мен ме върна много , много години назад, в розовото ми детсво
аз пък съм израснала с такъв човек до себе си
с тежка и окончателна диагноза и цял живот на количка
обаче като малки , когато виждах как я зяпат другите ядно им се плезех...детска му работа, ама ме хващаше яд как не разбират , че на нея нищо и няма, че е даже по-добра от тях
а после , когато попораснахме и ми ми беше възможно и позволено да бутам количката...ех , ако знаете какви дивашки игри...колко пъти сме се търкаляли аз, тя и количката на кълбета...от някое високо място , защото не съм могла да я удържа....или как се кара инвалидна количка на две колелета по завоите, защото баба ще ни пипне в поредната щуроия...винаги ни пипваше , де
не помня да съм я броила за инавалид наистина..тя беше мозъкът, аз краката и бяхме най - бясната двойка в махалата

Редактирано от glupcho на 21.11.03 12:53.