Според мен до голяма степен причината да се наемат неподходящи хора се дължи на робуване на идеята "да вземем млад, перспективен човек, пък ще си го обучим". Е, да, ама обучението иска време, средства и усилия от страна и на новаците, и на мениджърите, а най-вече от страна на опитните кадри от фирмата. А ако шефовете искат да си спестят допълнителното заплащане за обучителите, които доста време ще работят под двойно напрежение...

Не винаги младите са най-перспективни, те имат своите предимства, но и своите недостатъци.
Една жена на 40 вече е с пораснали деца, натрупан опит и познания и амбиция за кариера. На 25-годишната тепърва й предстоят много неща.
Обаче я познайте кого ще изберат на интервюто? Независимо от професионалните качества, само по признака възраст, даже не толкова важен е външния вид. Понякога след 35-40 г. даже не те допускат до интервю, защото си "стар", та няма как да видят, че изглеждаш добре и младееш. Просто си вече в графата "безперспективен".
А с приближаването на пенсионната възраст /или може би с отдалечаването й :-)))?
Знам за такъв случай - на интервю за работа се явяват 5 кандидати за длъжност ИТ специалист. Един от тях - мъж на 52 г. се откроява много над останалите като познания, но е избрано току-що дипломирано девойче с манекенска визия и кокоши мозък. Фирмата след назначението на специалистката продължава да е на автопилот, с ежеминутни разговори с Централата по ИТ проблеми, с много нерви и пропуснати възможности за бизнес, нооо.... директорът си е осигурил приятна компания за сутрешното, обедното, следобедното кафе и т.н.
Приятно е да си в млад колектив, но е тъпо да се робува на шаблони. Персоналът трябва да се подбира в интерес на работата защото после знаещите и можещите страдат, а кухите лейки си дрънчат на воля...