|
възможно най-лежерната област на преводите
Манушева, отношението Ви към художествения превод е крайно несериозно!
Из интервю с Иглика Василева:
Кои са най-често срещаните трудности във вашата професия?
Най-често срещаните трудности при превода не могат да бъдат сложени под общ знаменател, защото те са различни при различните автори. Изобщо трудностите при превода зависят от автора, а не от преводача. Те са едни при Джойс и съвсем други при Пол Остър, например. Но, ако трябва да дам еднозначен отговор те идват главно от умението да се тълкува текста коректно, при което преводачът трябва изцяло да влезе под кожата на автора и да му се подчини, без да му робува. Това се постига с много предварителна работа върху всеки отделен автор, неговия език и стилистически особености. Което пък означава, че при всеки автор започваш отначало. Натрупване на опит безспорно има, но повече като технически похвати и параметри, отколкото като творчески.
Из "Преводач къща не храни", в. "Дневник", 2011
http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2011/11/14/1203481_prevodach_kushta_ne_hrani/
У нас все още важат критериите, описани в автобиографията на Софроний Врачански: "Ний на гуйедаря, дето тича след гуйедата, плащаме пет гроша, а ти искаш седем да учиш децата ни" (цитирам по памет, да не ме емнете сега за неточен текст!). Ако Европейската асоциация на преводачите на художествена литература осъзнае факта, че у нас преводачите на класика или на световноизвестни съвременни автори успяват да се преборят с българските издателства за хонорар от средно седем лева за 1800 печатни знака, на бърза ръка ще ни изхвърли за подриване на професионалните стандарти.
За колко време превеждате една страница художествен текст?
Иглика Василева.: Зависи от трудността на оригинала, но лично аз работя бавно и рядко смогвам да преведа повече от две, най-много три страници на ден.
Аглика Маркова: Една страница може да е дълга една седмица и да се преработва още една седмица.
Каква е средната парична стойност на тази една страница? Защо според вас се твърди, че преводачеството е "безхлебна професия"?
И.В.: Пет-шест лева. Тук не става въпрос за твърдение, а за факт. Преводач на свободна практика тук и сега не може да върже двата края. На Запад, говорила съм с колеги, и то наскоро, може да се живее добре цяла година с превода на две средно дебели книги. Но там, разбира се, тарифите са по-високи, пък има и много държавни субсидии. Разбира се, това у нас не може да стане, тъй като всички професии – и творчески, и нетворчески, са ощетени откъм заплащане.
А.М.: Преводачите и по-специално преводачите на художествена литература не са меркантилна, жадна за пари мафия, те са творци, паричната стойност на труда им също трябва да е оценка на уменията им. У нас това не става, няма преводач на художествена литература, който да храни семейство с преведени книги.
Преведените книги в конкурса са от популярни в последните години автори. Това не прави ли превода още по-отговорна задача?
И.В.: Независимо какъв е авторът, преводът е винаги много отговорна задача. При това преводачът носи двойна отговорност – към автора, от една страна, и към родната читателска публика, от друга. Затова често му се налага да разпъва езика на кръст, за да може да свърже и овладее тези две крайности.
А.М.: Естествено. Все повече са хората, които могат да четат в оригинал, да отворят превода и да сравняват. Не можем да си позволим мърлящина, ако не от друго, поне от кумова срама.
Преводът творчество ли е или занаят?
И.В.: Преводът е интерпретаторско изкуство – като това на артиста и музиканта. Само че ние не работим на сцената, а в тишината на собствената си стая, нашите декори са речниците и справочниците. Преживяваме без овации, но работим за литературата като изкуство, защото в превод всяка книга получава шанс за втори живот, тя се ражда отново, макар и в друга среда, на друг език. Затова, да, творци сме.
А.М.: Преводачите успяват да станат съавтори, без да ощетят автора.
|
Re: Вълшебните хапчета [re: irkam]
