|
Е, тогава да пробвам първо аз. Уточнявам, че превеждам само книги и само от английски на български (имам желание и за руски, но досега не ми се е удавала читава възможност).
- Винаги превеждам цялата книга, като си отбелязвам местата, на които искам да изчистя нещо, като ровя на момента за термини и изрази, само ако смисълът не ми е докрай ясен. След това редактирам цялата книга наведнъж.
- По горната причина не предавам преводи на части. Често за разни специфични изрази най-подходящият превод ми хрумва, след като съм работила известно време върху книгата, да не говорим колко пъти ми се е случвало, особено в худ. книги, някой измислен израз да стане ясен чак в края. Но най-същественото може би е вътрешното ми усещане за книгата като неделима цялост. Както не обичах да чета откъси в читанките в училище, а целите книги, така не обичам и да превеждам "на парче".
- Когато сроковете позволяват, работя върху две книги едновременно. Разнообразието ми избистря мисълта. Едно е да преведеш 20 страници от книга за медитации, например, съвсем друго е да преведеш 10 от нея и 10 от детски роман.
- Работя навсякъде. Постоянно смалявам размерите на лаптопите :). Лошото е, че ако преди "по принуда" четях книжки, докато чакам децата от плуване, да кажем, сега превеждам и там :) В много случаи обаче е невероятен кеф. За полянката пред палатката и плажа вече писах :) (макар че някои го сметнаха за доказателство, че нищичко не отбирам от преводи). Сигурно не съм единствената. Помня как, преди много години, се засичахме във влака към Лакатник с един вече колега , който си уплътняваше времето с четене на книгите си за превод, а аз мълчаливо завиждах, щото още си нямах такива :)
- Няколко години допусках грешката да работя без прекъсване и без да правя почти нищо друго. От известно време започнах да разнообразявам с други занимания - с децата, курсовете за първа помощ, по-чести разходки и екскурзии- и макар да не докарвам всеки ден нормата за страници, производителността ми не пострада твърде много, а умората намаля драстично.
- Имам късмет да работя със страхотни издателства и невероятни редактори (е, имала съм и 1-2 изключения, мисля, че съм се оплаквала и тук) - съдя по редките случаи, в които съм виждала редактираните си текстове. Лошото е, че наистина са редки - а ползата би била взаимна.
- Най-големият ми проблем е и най-голямото ми улеснение: Интернет. Още с първия си превод си дадох сметка, че това нашето днес нищо не е - истинския труд са го хвърляли преводачите преди появата на нета. Обаче пък в дни като вчера и днес, като почна да се разсейвам, край няма...
- В началото много често не разбирах някои стилови редакции. Постепенно развих усет за изказа и те рязко намаляха :) Между другото, за мен схващането, че текстът на български е по-дълъг от този на английски, поне в художествената литература, е мит. Но за да се предаде по най-стегнатия начин дадено изречение, без да се загуби нито смисълът, нито нюансите и усещането, трябва повече замисляне или повече опит. Аз лично не мога да се похваля, че го научих с мислене :), второто имаше по-голямо значение.
- Работя на всякакви шумове и в повечето случаи мога едновременно да давам задачи, да гледам рисунки и да превеждам. Не се хваля, сигурно е вродено. Обаче имам огромен късмет с мъжа и децата, че и с кучетата - на практика нямам никакви задължения, освен да си превеждам :)
- Въпреки някои подозрения и ласкателни сравнения, които прочетох вчера и в първия момент доста ме огорчиха, никога не "аутсорсвам" преводи, дори страница или абзац, даже когато закъсвам със сроковете. Въпрос на принципи и убеждения, пък ако щете, и недоверие. Макар че не само за знаменити преводачи, но и за някои от най-големите художници се твърди, че са си имали подизпълнители и специалисти по детайлите :), аз не съм толкова велика и сама си върша работата. Като стигна до преводи на Шекспир, ще мисля пак :)
- В същото време при всяка възможност ползвам "помощ от приятел". Най-често това е мъжът ми, когато опра до бойни и технически термини. Абсолютно разбирам Вълчо, че не дава такива преводи на жени, и аз не бих си давала, обаче понякога се налага. Между другото, в преводи на мъже на такава тематика съм виждала значително по-големи абсурди, отколкото в мои си или на други жени, така че и това не е застраховка. Вярно, че нетът много помага, обаче трябва да се ползва много критично. Затова и когато нещо ме гложди, че не напипвам най-достоверната информация, тормозя познати икономисти, адвокати, доктори, биолози, спортисти и всички останали :) А от всичко най-мразя да съм проверила старателно нещо и да ми го поправят после грешно...
- От една страна, по отношение на преводите помня като слон, особено чужди грешки тромави изрази, които трябва да избягвам :) От друга, точно както пише Дядо, ме мързи да положа малко усилия навреме за съставянето на собствен речник, поради което впоследствие хвърлям много повече усилия за издирването на същите термини. Особено за разни ботанически наименования ми е идело да си оскубя косите, че не съм си ги записала още първия път. Поне на втория обикновено ми увира главата и за третия са готови :)
- Адски много внимавам за неща, които ми звучат по определен начин, но е възможно да имат друг смисъл. Винаги съм казвала, че номерът е да се сетиш да провериш нещо, самата проверка обикновено е по-лесна. Повечето преводачески бисери са резултат именно от такова механично превеждане без усъмняване дали зад думата /израза не се крие и друго значение.
Или накратко казано, моите вълшебни хапчета са: удоволствие от работата, дисциплина, логично и критично мислене, натрупана обща култура, постоянни опити за усъвършенстване, страхотно семейство, уютен дом, хубаво кафе и достатъчно бира
Хайде, вие сте. Независимо кой с какъв тип преводи се занимава, сигурна съм, че всеки от нас тук има какво да каже. Съмнявам се, че написаното от мен по-горе може да помогне на когото и да било само по себе си, но пък съм се убедила, че винаги има полза от още една гледна точка.
http://irinamanusheva.url.bg/Редактирано от irkam на 17.11.14 18:06.
|
Re: Вълшебните хапчета [re: irkam]
