Неопределеността не ме дразни. Свикнал съм с нея в английския.

Наскоро изнесох лекция за английския в едно учреждение. Започнах със сравнение между българския и английския. В първия всичко (е, явно не чак всичко...) е определено, има строг правопис и правоговор. Във втория правилата са сведени до минимум. Всеки лект си има особеностите. Няма "правилно" и "погрешно" нито в писането, нито в говора -- всички диалекти, наречия и лектове са равностойни. Тук вече видях в аудиторията повдигнати вежди -- "айде бе -- тоя за какви ни има!?" Приведох купища примери и въпреки това накрая бях затрупан с въпроси тип "добре -- ама все пак, кое е правилно?"...

Законодателстваш ли за всичко в полза на един говор (наречие, диалект), низвергваш всички останали. Така се пръкват македонски, шопски, помашки и други "езици". Така караш инак напълно интелигентни и образовани хора, които имат нещастието да произлизат от области с "незаконни" наречия да се чувстват второкачествени в даден смисъл.

Българският е истинска, но неизвестна "лингва франка" из Балканите. Натъкваш се на него из Румъния, Сърбия, Македония, Гърция, Албания, та чак и Турция (като втори и често много уважаван в семейна среда -- това от личен опит и от много повече от едно семейство -- език на преселници). Често наречията са крайно отдалечени от стандарта -- достатъчно е да поговориш с горани в Призрен. Наставим ли строг стандарт, отчуждаваме този немалък нематериален ресурс и в крайна сметка се лишаваме от него. Е, богата държава сме, можем си го позволи...

Същото _напълно_ненужно_и_привнесено_от_Прусия_и_Русия стандартизиране и законодателстване вече над 135 г. ни лишава от сънародници и съмишленици и по ред други линии -- вяра, "кръв" и т. н. Време е да се сложи край!

Редактирано от Петър Скипп на 04.04.13 15:15.