Миналата година редактирах един превод, дето така преводачката беше решила да си "отмъсти" на авторката. Стилът беше убийствен наистина. За редакцията ми отиде толкова време, колкото за превод на една книга. Обаче книгата изобщо не беше боклук, напротив, доста дълбока, с богати изразни средства, ама нямаше една дума да е употребена в буквалното си значение (освен може би определителния член - и не навсякъде ). Ако това се предаде със същите изразни средства, читателят няма да разбере нищичко. Да не говорим, че не е коректно към читателя да му продаваш нещо, което не става за четене. Все едно да му пробуташ гнил ананас. Така ще загуби и издателството, да не говорим, както се казва, че ще убиеш автора. Промених много, но въпреки това мисля, че преводът ми е максимално близо до стила на автора.
На една историческа книга пък реших да се придържам към духа на епохата. Като излезе, гледам редакторката превърнала милите в километри. Цезар казва: Днеска ще изминем 78 километра до еди си къде.
Абе, джанъм, какви километри в Древен Рим? Метърът е измислен някъде около индустриалната революция, ако се не лъжа. Оттогава слагам бележки за редактора.
Ох, нямам ли си работа, ами пиша фермани по форумите?
Ама последно: Я ми преведете на английски, спазвайки стила, израза "ако се не лъжа", не "ако не се лъжа", а "ако СЕ НЕ лъжа"
Или пък "ох, съжалете ме МЕНЕ бедняка и ми налейте ШЕСТ-ПЕТ коняка"