Има един лекар на име Евдоксий, който Атила изпрати като пратеник. Той вече се връща и, ако се вярва на слуховете, бил на ден езда. Според някои гъркът носел важна новина, а и от доста време не сме пирували. Така че мъжете бяха пратени на лов, а Суека се хвана да готви. Мисля, че ще има празненство.
(= 57/300)
(Без никакви претенции за идеален превод, просто се старах да се придържам към оригиналното звучене. Впрочем от коментарите ти съм съгласен само с този за повторението на "гърка", за останалите съм на различни мнение.)
И, да, по-късно е от оригинала, но както казах това е възможно най-прост английски, разбираем от хора с минимални познания в езика. Той просто не поставя не предизвикателство, а дори елементарен проблем пред преводача. От това, че (примерно) "Ела тук" е по-късно от еквивалентната английска фраза не може да се заключи, че езикът ни е по-стегнат. Напълно естествено е, че такъв текст се превежда и с елементарен български. (Пуснах го пробно за машинен превод на WebTrance, но не става.) Само че това е пример в другия край на спектъра.
Мисля, че ние тук малко машинално рецитираме като мантра твърдението, че преводачът предава не думите, а техния смисъл. Само че добрият преводач предава И стила. Или поне полага усилия да го запази.

Ето, нека се върна на "Цифровата крепост" (с която дадох пример). Дължа едно пояснение: аз анотирам за "Бард" книги, с препоръка (или не) за превод (имам вече 350 анотации за последните 10-ина години). Когато в края на 2002 ми дадоха 3 негови книги за мнение ("Шестото клеймо" вече я бяха превели, без да бе минавала през мен, защото преди това 2 години бях в чужбина), аз веднага препоръчах "Шифърът на Леонардо" и "Метеоритът" (Deception Point). Ще уточня, че тук не става дума за лит. достойнства, а за потенциал на книгите да донесат печалба (защото аз не съм лит. критик, а консултант). Та, за "Цифрова крепост" казах на "Бард", че е толкова слаба, че няма смисъл да се рискува с нея (а по принцип обожавам технотрилърите, каквато е тя). Естествено нямях (никой нямаше тогава) представа за онова, което предстоеше да се случи след излизането на "Шифърът" (тя излезе практически едновременно у нас и в Щатите). А се случи това, че всички предишни книги на Дан Браун бяха преиздадени в многомилионни тиражи (на гърба на "Шифърът") и донесоха на издателствата им баснословни печалби (едва ли и на Дан Браун, защото при неговата пълна неизвестност преди това се съмнявам, че е имал изгодни за себе си договори). Както и да е, "Цифрова крепост" (първата книга, която е написал) е толкова слаба, че тя е единствената, за която ТОЙ казва, че би я написал по съвсем друг начин. Нещо повече, когато през 2001 търси нов лит. агент (предишният му е починал 3-4 години по-рано) и научава, че "самата" Хайди Ланг се е заинтересувала от него и че чете "Цифрова крепост", за да се запознае с творчеството му, той панически я помолва да зареже тази книга и да прочете "Шестото клеймо" (това си го признава сам той в писмените си показания, депозирани пред английския съд преди малко повече от месец).
След това уточнение нека кажа, че след логичния успех на "Шифърът", "Бард" решиха да издадат всичко от и за Дан Браун и ми натресоха точно "Цифрова крепост" (все пак издоха я последна), която аз определено не харесвах. Аз пък си го върнах - на писателя :) - като я преведох каквато е и не се подадох на многобройните импулси да я подобря (не би било никак трудно - повторения, неудачни сравнения, излишна патетика, фактически грешки и др.). И се ГОРДЕЯ, че го направих така, защото сега читателите на Дан Браун имат реална представа за относителните достойнства на книгите му (или поне за "Крепостта", доколкото е единствената, за която "имам пръст"). Написах дори над 20 страници с откровено критични бележки за техническите гафове в нея (в интернет има цял поменик от такива, но аз имах и собствен принос по темата) с предложение да бъдат пуснати като бележки на преводача в края на книгата, но агентът на Дан Браун за България като рзбрала това, заплашила издателството, че ако го направят, ще видят следващ Дан Браун през крив макарон. Резултатът беше ясен.

Отплеснах се, но се надявам да е било интересно. Искам да кажа, че трябва да превеждаме на нивото на оригинала и това беше пример, че се старая да го правя. Разбира се, не е никак трудно да си на "нивото" на слаба книга.
Казваш, че не обичаш многословието. Добре, и мен жена ми ме обвинява, че само си мълча у дома. Но ние говорим за отношение към работата и не можем да прехвърляме в него личните си пристрастия (можем, но не бива). Та, довечера ще ти дам пример с "Махалото на Фуко" (друга книга, за която май имам doc-файлове за превода и оригинала - дано не се лъжа). Не можеш да преведеш "Махалото" като роман на Лий Чайлд (къси, no nonsense, изречения, които са на ръба на това да бъдат литература изобщо). Или ако продължа примерите със себе си, не мога да преведа симплистично "Последният сребърник" на Блейлок или двата романа на Марк Фрост ("Списъкът на седемте" и "Шестте месии"), да не говорим за сложен роман като "Вуду в черепа" (жалко за тъпото име, мина незабелязан, а е страхотен, макар че ми стопи лагерите), в стила на твоя пример. Там изобщо няма подобен изказ. Напротив, в тези книги има сложни, дълги, съставни, вметнати и какви ли още не изречения във всички времена и наклонения (част от които ти доставят удоволствие да се пребориш с тях). Че аз имах един случай, когато на една цяла страница имах само ДВЕ изречения, като едното беше 2/3 от страницата (и това явно не беше случайно, а имаше за цел да създаде настроение) и втори, в който имах цял абзац от 2 реда с алитареция (n-думи думи, започващи с "b"). Ето и в момента (вършейки услуга) се съгласих да превеждам изключително слаба книга на автор, към когото се отнасям с насмешка. Какво, да си пусна кепенците и да превеждам както си знам ли? Няма такова нещо, ще я оставя каквато е.
Това всичко е леко off-topic, но разговорът малко се отплесна.

Ето, че се оказах многословен :)

Artificial Intelligence is no match for natural stupidity.

Редактирано от ivz на 06.04.06 14:25.