че абсолютна свобода няма, то е ясно, ама тази шефка стигаше дотам да редактира текстовете в бюлетина след като ги е прегледал професионален редактор и по такъв начин спъваше излизането му навреме, щото всичко се правеше в офиса на издателя в последния момент (сещаш се, че като управител е доста ангажирана) и на всички им идваше да я сиктердосат.
Еми като станах свидетел на това, не започнах да работя в тази фирма, въпреки, че се бях договорила за двойно по-висока заплата в сравнение с тази на предшественичката ми.
Та идеята ми е, че важно отношението на фирменото ръководство към длъжността и то да е наясно какво ще върши този човек, а не колегите да те затрупват със задачки, защото ти нищо не вършиш (според техните разбирания). Е, трябва да си добър ПР и да можеш да си извоюваш позициите, ама то от непрекъснато воюване страда най-вече качеството на работата. Да не споменаваме укриването на информация, която ти е необходима, за да си вършиш работата качествено и "разваленият телефон", който се появява неминуемо при индиректно комуникиране с шефовете и т.н.
Поздравления за вашата фирма, която е взела въпроса на сериозно. Предполага се, че и ръководството го е приело така. Успех!

А що се отнася до Здравко Райков имам лични впечатления и убеждения, които трудно биха се променили. Не отричам, че хубаво систематизира нещата, все пак успя да стане професор, а и това си е зор
щото в академичните среди са по-големи "акули" и от бизнес средите.