А ти не би искала нито да изглеждаш вятърничава, нито да бъдеш жестока, нали?

Как ти изглеждам и как бих искала, няма никакво отношение към въпросите, нито към отговорите ми. Питаш защо едно събитие е такова, каквото е. Аз не си задавам такива въпроси или ако го правя, търся обяснения в науката и медицината. Твоите конкретни въпроси могат да намерят отговор там. Но тебе те интересува не защо, а как може, как Бог допуска това, ако правилно съм те разбрала. Пренебрегваш обяснението, че Бог не се меси в причинно-следствените връзки, каквито са определена комбинация от гените на двама родители и наследствени болести, заболявания на майката и т.н., при които е възможно да се роди болен инвалид. Начин на живот, зависещ изцяло от човека, при който е възможно той да се разболее неизлечимо и да умре млад...и т.н. Поемнайствам, че религията не е отговорна за това, което ти се случва в живота, но ти предлага гледна точка , от която да възприемаш дадено събитие. Събитието само по себе си не е нито добро, нито зло, то се случва. И, ако нямаш контрол над него, то контролът над собствените ти възприятия, оценка и реакция изцяло е в твои ръце.
Бог не променя света, не върши твоята работа, сътворил те е с разум, достатъчен, за да я свършиш сам. Каква ще я свършиш, зависи от тебе.
Пример: аз винаги съм живяла много нездравословно. Затова, е повече от сигурно, че няма да добутам до заветните 80 г. Някой важен орган ще сдаде багажа, ще се разболея и ще умра без време. Изцяло от мен зависи да взема мерки за здравето си, избирам да не правя нищо. Като последствие мога и да не изкарам до 50-тия си рожден ден. И никой, ама НИКОЙ - ни божества, ни таласъми, ни хора, партии и правителства не носят отговорност за това. Само аз.

И, щом споменаваш жестокост, да те нахраня с една порция.
В случая с твоите познати и роденото болно и нежизнеспособно без медицинска намеса и постоянни грижи дете: майката е била изправена пред информиран избор - или да ползва всички възможности на медицината и да мобилизира за много години напред всички усилия, свои и на цялото семейство, за да поддържа живот в това дете, или да остави нещата на природата - достатъчна е ненамеса, за да умре детето - пълен инвалид. От емоционални и морални съображения тя е избрала първото. Взела е решение не само за себе си, но и за бащата и брата. Надценила е възможностите си. Това надценяване я поболяло и отнесло в гроба, също и бащата. Ето как един човешки избор променя изцяло бъдещето на цяло семейство. Възможен е и друг вариант - майката взема трудното решение да остави болното бебе да си умре, впоследствие отново развива чувство за вина и пак се разболява и умира. Тоест, каквото и решение да вземе, тя не може да избяга от собствените си нагласи, които я водят до болест и смърт.
Богът, с когото се шегуваш, че върши цялата работа и променя света, няма нищо общо тук. Той не действа, човекът мисли, решава и действа. Щеше да е много удобно, ако Бог се беше явил лично на тази родилка и беше постановил, че си прибира болното бебе и толкоз. На негова отговорност. Щеше да я освободи от отговорност, да я постави пред свършен факт, жената да си гледа семейството и до днес да е жива и здрава. И добра и невинна. В действителност, Бог е бил там и е предложил тази опция. За да ти е по-разбираемо - Бог, който се съдържа в разума, е бил там и е предложил тази опция. Но не е бил чут или е бил отхвърлен.
Заради ей такивка и подобни случаи човечеството е извело понятието Бог и го е натоварило с вяра. Впоследствие, неразумно са му приписали повечко очаквания, повечко отговорности, дори и повечко претенции отколкото Бог /като неизменна част от човешкия разум/ съдържа.

Излезе объркано, но се отегчих да споря. Движим по различни писти в диалога.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите