Чедец, не ме разбираш явно.
Искам мнение на обикновен човек, в случая - ти, който, може да се каже, че е вярващ, а не на хора, при които религиозността е диагноза. Как си представяш да търтя в религиозните клубове.
Аз не търся отговори, имам ги.
Настоях ти да ми ги дадеш, защото просто разговора ни (преминал в спор) тръгна така, че стигна до тук. Така или иначе не посмя да ми ги дадеш, защото те са или твърде вятърничави, или твърде жестоки.
А ти не би искала нито да изглеждаш вятърничава, нито да бъдеш жестока, нали?
Относно храма - въпреки, че не съм вярващ, понякога изпитвам страхотно удоволствие, дори потребност, от шума на многото хора и града да вляза в някоя черква и да послушам тишината, в която, от време на време тихо отекват стъпките на повече или по-малко вярващи, но еднакво смирени, влезли да се помолят хора..
Палвам си една свещ, не се прекръствам, разбира се, защото това, по моята лична етико-морална система би било грях (лъжа, лицемерие) и тихо съзерцавам пламъка на горящата свещ, докато потъвам някъде в мислите си..
Понякога си представям, колко хубаво би било, ако наистина Го имаше, и какъв товар би паднал от плещите ми да променям микросвета около себе си, просто защото Той би свършил цялата работа вместо мен.
------------------------
Слушай беззвучието...
|