Ах, вярно, забравих - Бог както може и да те накаже (за каквото и да било), така и не се занимава персонално с тебе (когато това е удобно).

Въпросните твърдения не са на невежи хора.
Това, както сама каза, са битуващи в религиозните представи обяснения.
На нищо не се е връзвал човека, просто ти казах да си представиш какво му е било при сблъсъка с такива твърдения. Лично той би имал правото наистина да е много обиден.

Относно воденето от акъла и разума, "дадени от Бог"... вече не ми се занимава с глупости, честно... Всичко, което един човек знае, го знае от други хора. Няма бог, няма мог. Малцина са тия, на които Бог им говори, и обикновено те са в съмнително душевно здраве.
Няма нито една религия, в която бога да говори директно с вярващите в него.
Всичко, което представлява тази религия, е сътворено от човеци. По тази причина християнството, както и мюсюлманството, и будизма, и каквото там се сетиш още... не са нищо повече от някоя друга относително стройна етична система, която не претендира за меродавност и в никакъв случай не експлоатира представата за нещо метафизично, с което да плащи или да примамва.
Относно изборите - живота на човек е низ от избори. И е пряк резултат от тия избори.
Също, в живота на човек се случват неща, които не зависят от него. Които не би могъл да промени. Дали ще успее да ги приеме философски или ще се затръшка "ама как може точно на мен" пак е негов избор. Тук говорим за едно и също. Но можеш да си мобилизираш ума и да благодариш, че ти е дадено изпитание, трудна задача, за да напрегнеш силите си и да я решиш - това ми иде твърде множко.. Разбирам да благодариш (в смисъл да се радваш), че си имал силите да се мобилизираш и да преодолееш изпитанието, но да благодариш, че ти било "дадено изпитание", за да се мобилизираш...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите