|
Историята е трагична и трогателна, но къде е Бог в цялата работа?
Това да не ти е фокусник, който може да щракне с пръсти и да сътвори чудеса или да мръдне вежда и да убие човек?
Светът е пълен с хора, родени със заболявания, хора, заболели от стрес, болни психически хора и хора, родени в по-проблемна среда, спохождани от по-тежки изпитания от другите. Бог не ходи да ровичка из гените на хората, за да накаже някого специално, нито ходи да поболява хората, за да се мъчат, нито прави катастрофи по пътищата и войни, за да убива невинни, нито наказва децата на виновници некви...повечето трагични неща хората си ги предизвикват сами. Светогледа също си зависи от човека - от семейството, средата, характера, темперамента, дори от наслествени предразположения към разни заболявания.
Не искам да си мисля, как е възприемал твърдения от рода, че бог наказва децата ни, защото за тях най-много ни боли. И непроумяването какво толкова пък е извършила майка му, та бог да я накаже така.
Попитай него с какво лично му е навредил бог...
Приятелят ти се е вързал на идиотските твърдения на някакви невежи хора, ако си е навил на пръста, че майка му е наказана от бог.
Попитай го защо смята, че бог му е навредил лично, след като се води по акъла на хората, вместо да ползва собствения си ум и разум, които вече Бог му е дал именно, за да ги усъвършенства и да се разпорежда с живота си по най-добрия за него начин.
В крайна сметка, оставам с впечатление, че и сам не знаеш защо роптаеш, но ти харесва да си роптаеш. Е така, за спорта.
Нямаш аргументи против християнското учение в най-чистия му първичен вид, нямаш аргументи против съществуването на Бог /дори не вярваш в него/ и всичките ти оплаквания са от разни други хора и техните собствени представи и действия. Следователно, имаш проблем с хората, не с религиите и боговете.
Една религия би могла да ти бъде полезна именно с това - да преодолееш проблемите си с другите хора, като преди всичко опознаеш себе си и преодолееш вътрешните си противоречия. Можеш да погледнеш на света в друга светлина. Можеш да погледнеш и на себе си в друга светлина.
В християнството често битува твърдението, че Бог ни подлага на изпитания. В най-общ смисъл е така - ежедневно сме изправени пред изпитания и пред избори. Което е позитивният подход за справяне с проблемите. Вместо да се вайкаш "ох, защо ми дойде това на главата, за какво съм наказан, защо точно АЗ!!!", можеш да си мобилизираш ума и да благодариш, че ти е дадено изпитание, трудна задача, за да напрегнеш силите си и да я решиш.
Твоят приятел, който е толкова обиден на Бога, би ли се сменил с брат си? Как мислиш? Защото аз отхвърлям идеята, че момчето се е родило пълен инвалид за наказание на близките си.
|
Re: Но пък ще си позволя да дам пример [re: Stefan Pan]
