|
Хората, които описа, не са вярващи, дори религиозни не са. Само използват религията за свои цели и за собствено оправдание. Дълбоко се съмнявам, че дори са си направили труда да я разбират. Няма религия, особено християнската, която да оправдава мързела и безхаберието. В християнството този порок се нарича леност, оправдаването му с религията - гордост, възгордяване, това, че са ви карали да ходите на църква, нахалство /пак от гордост/, а това, че са изчезнали безследно като нямат повече нужда от вас - неблагодарност.
С две думи, разиграли са ви театро за лична изгода.
"Повярвалата" съпруга - безотговорна към децата си личност, но под това съмнително решение изведнъж да се приобщи към някаква църква /секта, предполагам/, се крие недоволство от семейния и живот, може и депресия, недоволство от себе си. Ползвала е църквата като предтекст. Както други, по-разкрепостени жени биха ползвали влюбване или страст към авантюристичния живот, или дори алкохолизъм, за да зарежат семейството. Явно, състоянието на женицата впоследствие се е влошило, щом е прекъснала връзка с децата.
Нелоялният ти клиент...ами или е закъсал яко и прикрива това от срам, или си е тарикат по природа. Оплачи се на изповедника му, за да му натрие сол на главата, ако искаш да си видиш парите.
Мюсюлманите са ми странни, вие на запад сигурно имате повече преки впечатления от тях. Но, ако този е бил от по-религиозните, те уважават чуждата религиозност, отдават голямо значение на религията си и не е добра идея да влизаш в атеистични спорове с тях. Същото е, като да убеждаваш хомосексуален, че не е в ред. Това ги обижда.
Излиза, че в религиозните среди, както и във всяко общество, има всякакви. Има си читави хора, има и плява. Тоталното непознаване на едно религиозно учение може да подведе външен човек в неприязън към самата религия. Или да го лиши от аргументи в спора с религиозен умник и теолог. В основата на всяка религия, християнската не прави изключение, е себепознаването, което води и до изграждане на нравствени правила и по-добро познаване на ближния. В основата на християнството е заложено и неосъждане на ближния за сметка на по-строго разследване на себе си и собствените грешки. Външните белези - ритуали, правила, традиции ползват религиозния и не е прилично да бъдат осмивани, доколкото са потребност на някой друг и не ти ги налагат насилствено. Всъщност, натрапи ли ти някой насила някакъв религиозен обичай, не само си в правото да го отрежеш, но и за самия него е полезно да покажеш ясно границата в отношенията ви, която не бива да прекрачва. Между другото, християнството поощрява това. Ама не криворазбраното, де.
А с такива като мен оправия нямало човека е прав такива като мен са заплаха за всяка религия.
Това не го разбрах. Защо пък да си заплаха?
|
Re: Религия [re: Kumiko Yanaka]
