Е, виновни... Просто си мисля. Мен вкъщи никога не са ме хвалили. Дотолкова съм била повредена със строгото ми възпитание, че като спечелих един тийнейджърски конкурс за красота (на който едва ли не насила ме явиха) тръгнах да давам "короната" на тази, която според мен трябваше да го спечели и освен това не казах на никого от нашите, защото ме беше срам. Не е нормална тази работа. Шестиците в училище се смятаха за нещо задължително, за което няма защо да се хабят приказки... Та, затова си мисля, че е важно да получаваш похвали от околните.

Най обичам да чета, ама не мога.