разговор с който и да било искрен и добронамерен човек, които освен това те познава до известна степен, помага човек да подреди мислите си. Понякога човек подозира нещо, но може би не е 100% сигурен в правотата си я защото не му се иска да е така, я заради нещо друго. Когато друг потвърди личните ти впечатления тогава ставаш по уверен и можеш по лесно да вземеш решение как да реагираш в дадените ситуации. Самата аз имам вопиюща нужда от такива искрени хора, които ми казват истината с риск да ме наранят, но въпреки всичко си личи, че искат да ми помогнат и да ми е добре. Повечето хора гледат да са тактични, да не засегнат. Това не ме грее. Отделно виждам, че има доста, които нарочно не искат да ми кажат грешките и косурите, за да не мога да ги коригирам и да си остана нещастна. Да дам елементарен пример ако някой не разбира какво имам предвид:
Примерно аз се смятам за дебела, не си харесвам части от тялото и е очевидно, че са грозни и съм се хванала да спортувам яката и освен това съм на диета.
Споделям това с приятелка и тя ми казва: Ивче, ти си си супер, нямаш никаква нужда от отслабване, що не си гледаш кефа, а се самоизтезаваш.
Това не е приятелка за мен. Аз очаквам от нея и имам нужда да чуя приемерно следното: Давай, спортувай, отслабни, с теб съм.....
Това значи, че тя наистина иска да се чувствам добре в кожата си и да съм по щастлива.
А другата, горната, като че ли я е страх да не стана прекалено хубава, понеже ще я бъде яд. Но пък същевременно тя самата се самоизтезава със спорт и диети.
Или пък споделя с дружка, че страдам от малките си цици и съм се навила да си слагам силикон. Предпочитам да ме подкрепи, отколкото да ми каже, че съм си добре и така, докато тя същевременно се грижи за собствените си цици по кви ли не начини.
Това не са реални примери, но биха могли да бъдат

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите