Тогава къде попада моята последна съквартирантка, която работи със страст сервитьорка; другото, което умее, е гледане на животни (паралелка Земеделски техник), а следва История и география, вместо желаното Туризъм? Или предишният ми съквартирант, който учеше музика, защото беше завършил музикално училище и за друго не можеше да кандидатства. Или по-предишните ми съквартиранти - една къща само художници - иконографи и скулптори, които пък не можеха да си представят да учат друго. А пък първата ми съквартирантка учеше БИД - никаква идея какво представлява, докато не започна първи курс - ей-така записана специалност, само да влезе; иначе беше от ЕГ, приета чужда филология в Шумен, но решила, че не ще в такъв смотан град да следва.
Много са като тях, особено като първата и последната. Много не работят, докато учат. Много не учат това, което са искали. Много учат нещо, което са искали, но след 1-2 семестъра вече им се струва пълна простотия, от тях пък много прекъсват.
Понякога се чудя - вие, хора, в кой свят живеете? Или пък аз нещо бъркам? Само аз ли попадам на мързеливи или отчаяни колеги, които са записали каквото са ги приели, само за да имат някакво по-добро бъдеще, а вместо това - нищо?
Не става само да запишеш в университет. Трябва да ти е било интересно, да си го искал, а накрая, но не по важност - да ти идва отвътре. И аз искам да уча оперно пеене, но нямам глас. И на мен са ми интересни ядрени енергоустановки, но математиката и физиката не ми вървят достатъчно добре. А и вече споменах онази инженерка индустриална химия - едва ли от хубаво на 40 лазарника е записала НУП.
Такива ми ти работи. Мислех, че такива неща са очевидни. Да си оптимист и да се казва "е, нека пробва" е много лесно, ама докато друг ти плаща сметките в големия град.
***
Як си, пич!Редактирано от Фтицa на 03.02.12 19:56.
|