|
Тази незрялост не се противопоставя на никакво "примирение"
Пълна промяна - за това говоря аз. Не да започнеш работа в един офис и в същия офис да изкараш до пенсия.
Не говоря и да сменяш офисите, а все същата работа да вършиш.
Говоря, че някой решава да се занимава с нещо, учи в университет, евентуално поработва неквалифицирана работа. Завършва, започва работа в офис - Русе. След година му писва еднообразната работа и се преквалифицира в учител в Мартен. След още една година пак му писва от колектива и подопечните му и се цани за управител склад във Варна. След съответен период и това му писва заради недостатъчно заплащане и става туристически агент в София. И след още някоя година решава, че страната му е отесняла и тича в чужбина. Примерът е хиберболизиран, но се разбира.
Това сериозно ли е?
Някак тази възможност за мобилност се възприе като тантра и мантра и всеки, който може да пътува, едва ли не е невероятен късметлия и професионалист. Другата актуална идея за обучение през целия живот също се възприе много криво, че едва ли не ако завършиш бакалавър, магистър и изкараш още 10 курса, си по-голям професионалист и от тия, дето пътуват.
Примерно колежките ми от НУП в София - всякакви. Химически инженери, музиканти, възпитатели. Каква връзка с началното училище, бе, аланкоолу?Останах с впечатление, че половината са записали НУП заради подрастващите си деца, другата половина - да имат още една магистратура. Лошо няма, ама да дойде някой специалист индустриална химия и да седи до мен, заслушан в лекция за четирите сезона за първолаци - несериозно е според мен.
Хора, които постоянно търсят преквалификация и промяна, не могат да се оправят с нищо достатъчно добре, че да се развиват в него.
***
Як си, пич!
|
Re: Какво да учат децата ни? [re: Фиши]
