Аз нямам братя и сестри, но с останалите ми роднини нямам абсолютно никакво желание да говоря... то аз даже буквално не говоря с 80% от тях. Първо спрях да говоря с вуйчо ми, защото той си е луд човек. Изключително тежък алкохолик е, има епилепсия и халюцинира всеки ден и е напълно безсмислено да се общува с него, защото си живее в негов свят, поради което действията му са лишени от всякаква логика.

После спрях да говоря с дядо ми, защото и той е абсолютно същия, като сина си (вуйчо ми), с малката разлика, че е по-склонен да се съжалява, вместо да буйства. С баба ми също не говоря, защото тя е от тези хора, дето ако ги уважаваш ти се качват на главата, а ако ги биеш и ги псуваш започват да те обичат много силно. Майка ми е абсолютно същата, като баба ми, и с нея също не говоря. Най-много да и кажа 1-2 изречения, които приличат на телеграма, и то ако е нещо много важно.

Едната ми леля е от тези състарените хора, които вечно са бедни и болни. На нея черният и дроб от стреса е станал по-зле от черния дроб на вуйчо ми, който е кирка пиян 6 дни в седмицата. Другата ми леля е някаква супер злобна и лицемерна, постоянно прави магии, и гледа всячески да спъва всички около нея. Тя има 2 деца, които ми се падат братовчеди. Едното е момиче на моята възраст и тя е много кофти човек. Прилича на майка си, но пък брат и е свястно момче. Баща им си тръгна от семейната къща преди 5-10 години, и откакто си тръгна, в рамките на 1-2 години направи голям бизнес и стана милионер, а преди това беше пияница.

С баща ми много сме се карали, защото малко ме тормозеше преди, но откакто пораснах горе-долу се разбираме. Обаче общуваме малко, защото той по принцип е много нервен човек и често избухва за някакви глупости. С единия ми чичо (мъжа на тая бедната и болната) много се уважаваме! Той е безотговорен, ама е пич. Къркаме си бира и ракия от време на време и се разбираме отлично, с каквото не сме се захванали, това не сме направили. Единственото, което не ми харесва в него е, че е голям селянин, но това обикновено не ми пречи.

С останалите ми роднини се виждам изключително рядко, но има много готини хора измежду тях. Имам някои чичовци, лели и братовчедки в провинцията, които са изключително забавни и весели хора. Повечето от тях са турци, или от смесени бракове (и аз съм от смесен брак).

Обаче имам и една братовчедка, която съм я виждал само един път, но ми се стори страшно симпатична и искам да я срещна пак и да станем приятели, въпреки че това е доста опасно, защото тя е много симпатично момиче и аз миналия път май бях на косъм да се влюбя в нея, което ако стане ще е пълна катастрофа, и не искам дори да си го представям, че лошо ми става.

Хайде, изпях си майчиното мляко.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите