|
То горе не се уточнява дали да е кафе, и ракия може.
Щях да давам линк към пловдивската тема, за която говорех, но не я намерих, намерих , пак пловдивска.
Точно снощи и мислех как правехме луда една учителка по математика - жената не беше лоша, но въобще не успяваше да въдвори ред между сюрия осмокласници. Само се опитваше да ни се кара, а обръщението беше: "В клас! В клас!" (Въ е буквата на класа, а не предлог). А се сетих за това, защото вчера видях в един пенсионерски вестник репортаж за мой съученик от съседен клас, сега свещеник (католически) в гр. Раковски. Местните баби всичките му били фенки и били разтревожени от слуха, че ще го местят в Пловдив.
Веднъж горепосочената даскалка ни беше събрала двата класа, В и Г. Дори един клас беше достатъчен, за да вдигне класната стая на балон, да не говорим за два. Всички участвахме, обаче бъдещият дядо поп здраво се постара - по едно време взе чак да пее. И отказваше да излезе, като го гонеха. По едно време би звънецът и той заяви: "Сега, другарко, и с вериги да ме вържете, не можете да ме задържите".
Като се сетя, че едно време исках да ставам учителка... Не знам дали правилно си избрах професията, ама добре, че не станах. Щях да съм като тази другарка.
П.П. С доста от тях бих седнала да си говоря, но не съм ги виждала.
Скоро видях на улицата бившата си класна от гимназията, но точно с нея пък няма какво да си кажем. Вероятно и не ни помни (нормално). Друга съученичка ми разказа дори, че я срещнала случайно в кафене и при опит да я заговори, класната се сопнала: "Не мога да отида никъде, където никой не ме познава!".
Макар че... една приятелка, която също е учителка, каза, че напълно я разбира, защото и на нея и се иска да не я разпознават на всяко излизане.Редактирано от Mиpa_M на 15.06.11 13:39.
|
Re: Нашите учители и какво помним за тях [re: The giver and the ta]
