|
Тема |
Re: [re: Poзмapия] |
|
Автор |
paзбиpaм (перде) |
|
Публикувано | 04.06.11 16:19 |
|
|
Тежко е, а още по-тежко ми е, когато хората не разбират, че става въпрос не за мрънкане, а за болест.
Да, болест е, аз моята съм си я опитомила и си живея с нея, като не взех мерки на времето да не се завръща повече. И на мен ми е било тежко, когато близките ми ми обясняваха защо трябва да се чувствам щастлива - че имам това, и това, и това. Всичкото е вярно, но какво да правя, като се чувствах много, много зле? Много работих и продължавам да работя върху себе си, промених се, промених гледната си точка върху живота, осъзнах много неща и въпреки, че дълбоко в мен си седи онова гадно чувство за обреченост, което си има конкретна причина, се чувствам щастлива и даже ми се случва да си кажа спонтанно и без повод "Боже, колко е хубаво!" Не знам ти дали си имала катаклизми в живота си, защото аз съм имала доста и като гледам около мен как реагират хората на незначителни неприятности, си мисля, че едно от всички неща да бяха преживели, сигурно щяха да откачат. Най-щастлива ме прави това, че много хора споделят с мен как съм им помогнала със отношение, със съвет или просто с присъствие. Трудно ми е да го повярвам, защото имам комплекс, че изнервям обкръжаващите, но щом толкова много от тях казват, че е обратното, трябва да им повярвам, нали?
Не гледайте как изглежда, разберете какво Е
|
| |
|
|
|