права си, но донякъде. Преувеличаваш значението на възпитанието. Доказателство за това е, че деца на едни и същи родители могат да израстнат съвсем различни. Зависи основно от характер,темперамент, демек от генетиката дали ще приемеш даденото ти от родителите възпитание или ще му се противопоставиш. Познавам безброй случаи на коренно различни братя и сестри.
Има си деца, които от малки им личи, че обичат да слушат родителите си и по техните съвети се водят, а не по тълпата или по собствения си акъл. Аз примерно не обичам да слушам никой. И особено ако усещам натиск се бунтувам и може нарочно да направя дори обратното, само за да покажа, че няма да слушам друг насила, иначе не ми е в природата да правя напук. Или се примирявам външно да има мир, но в себе си си оставам АЗ и при първия възможен случай си поемама на своя глава.
Ти може би просто имаш късмет с деца и същевременно си намерила най правилния метод да ги обработваш. Но това пак не значи, че като излетят от семейното гнездо ще си останат същите деца, каквито си възпитала.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите