Ами точно за този, за който говоря мисли за оргазма ми, но явно не достатъчно, май си е решил, че не става и така си кара....Аз с него спя от доста дълго време-около 5 години вече и така ме е завладяло еднообразието с него, че дори аз самата не съм изпитвала кой знае каква нужда да се занимава с оргазма ми, отбивах номера през повечето време, беше ми омръзнал секса с него... По едно време дори не исках да спя с него въобще и не го правех, а той ме обича безумно.. От известно време обаче не знам какво ми стана, не мога да дишам без него, нещо превъртях, липсва ми като не е до мен, мисля си за него, искам го, дори искам да правим секс, което допреди месец ми беше безумно скучно... И сега си мисля- щом за 5 години с него не съм свършвала /аз и с други не съм вагинално, но с него дори от френска не съм, само с ръка/ май никога няма да стане, та ние се знаем наизуст, едва ли сега ще стане чудо, тя тръпката колкото и да е е доста позабравена.... Значи няма да стане?