Очевидно се налага да преразказвам думите си с думи прости (налага се от това, че в момента имам много работа, ама е гадна и е по-приятно въпреки всичко да стоя тук).
Горе някъде беше даден съвет към жените да говорят направо и без метафори. Сигурно има основание за това.

Това, което казвах аз е, че не искам мъжът да умее да върши всичко това (апропо, моят прави всичко това по-добре от мен. Хеле пък готвенето - цар е!) или да го върши непрекъснато, но когато все пак се наложи по някаква причина, да не го е срам. Срам от разни дейности изпитват само натъпканите с комплекси мъже. Обикновено от майките си, признавам. За мен един мъж си заслужава това название, ако живее живота си според своите норми, а не според тези на приятелите си по чашка и който няма да се посвени да смени памперсите на бебето от страх, че изглежда женчо. Ако е мъж на място и сменяйки памперси, никой няма да посмее да го подкачи, защото той ще излъчва увереност в себе си и избора си. Само подобието на мъж може да изглежда смешно, вършейки нещо, набедено за женска работа.

Като толкова се позоваваме на мъжките и женски функции, де ги печените ловци? Хем не е ловец, хем го е срам да пренесе една торба картофи от магазина до вкъщи. Следователно изконните му функции на осигуряващ прехраната се поемат от жената. Следователно той няма основание да се чувства силният, следователно е излишен в тази си част. ]

Казах вече, че не ме е срам, нито страх да върша така наречените мъжки дейности. Ако ме видиш, ще отхвърлиш възможността да ми е повишен тестостеронът (с изключение на някои здравословни прояви на агресия) Работа като всяка друга. Свършваш я, махаш си я от главата и вършиш онова, което ти харесва - гримираш се или гледаш футбол, според наклонностите. Забиването на гвоздеи не ми влияе нито върху гръдната обиколка, нито върху женското мислене. Не виждам пускането на пералня по какъв начин ще повлияе на хормоналните равнища на един субект от мъжки пол.

И вероятно ще трябва да уведомя всичките си познати от европейски други страни, които се позорят да поделят неприятните задължения с жените си, за да имат повече време и двамата да правят каквото им е на сърце, че трябва да се изследват за установяване на пол и че наличието на деца в семейството съвсем не е доказателство, че в него има мъж.

А казано още по-просто - някогашните функции и на мъжа и на жената не са онова, което бяха. И двата пола ще трябвада се примирят с това. И да не изпадат в тъп битовизъм, понеже животът съвсем не е толкова дълъг, че да стигне и за война и за мирно съвместно съществуване.

Айдееееее, отплеснах се. То почти станало време да си ходим.

Чао. Полуфеминистки поздрав.