Мисля,4е това на практика е много трудно...всеки има 4увства и много 4есто те са неосъзнати и не подлежат на контрол..това е ситуазия ,в която незнаеш в един момент какво ще мислиш....освен това много,ама наистина много малко са истинските семеиства,които наистина ще бъдат безрезервни към едно 4уждо дете,при положение,4е си имат свои..незнам.Ние ли4но с мъжа ми страшно оби4аме децата,преживяла съм много страшни неща с голямата,от тогава някакси по друг на4ин гледам на децата,някак си с умиление....даже тогава,когато бяхме дълго време в болница с нея,там имаше едно моми4енце на неината вузраст-от дом "маика и дете"сестрите и докторите толкова го оби4аха,4е само си измисляха поводи да му продължават ле4ението,за да не го връщат там..всеки му носеше кои каквото можеше...Мъжа ми носи памперси за нас,памперси за нея,вафли за нас,вафли за нея.........един ден ми казва:искаш ли да си я вземеме Зоранка(така се казваше тя).Мислих много.....все пак аз съм здрава права,мога да имам колкото си искам деца...в краина сметка това не е като за един момент да протегнеш ръка,като да харесаш някоя игра4ка,ТОВА Е СЪДБАТА НА ДЕТЕТО,КАКТО И НА ТВОЕТО СОБСТВЕНО ДЕТЕ,КАКТО И ТВОИТА СОБСТВЕНА,това е за зял живот..и така...отказахме се естествено...след няколко дена един от хирурзите в отделението каза,4е е намерил хора,дето я искат...дано да е щастлива...

та няма зна4ение за постоянно ли е,за винаги ли е,тези неща са много сериозни и не трябва да се решават еи така,с лека ръка,защото просто имаш желание....а пък в българия изроди колкото искаш...аз съм негативно настроена,незнам....макар,4е пък по скапаните домове си е още по-голяма мизерия

абе горките деца!!!!
Господ да ги пази