|
Здравейте!
Темата е много сложна, тъй като проблемите са се наслагвали в продължение на години и сега е трудно да се прецени кое ще помогне. Ще опитам да я предам само с факти. Обръщам се към мъжете, защото бащата е този, който сега има нужда от съвет.
Семейство с 2 момчета се разделя, когато децата са на 12 и 16. Едното момче е дете на майката, осиновено от бащата, другото е общо.
Проблемът е с общото дете, което първоначално е трябвало да заживее с бащата след раздялата/ по желание на майката/, но после в последния момент остава с майката, която променя решението си. Майката и сина са в конфликт от самото му раждане. Писала съм в клуб Психология.
Престоят на момчето при майката не е лесен за всички живеещи там - средата е конфликтна - съревнование за вниманието на майката, която фаворитизира големия си син, а пренебрегва малкия, който освен всичко друго й напомня за екс- съпруга и натякванията за тази прилика за много чести.
От друга страна майката възпрепятства вижданията с бащата, около година на момчето му е забранено да се вижда с него, защото това се окачествява като предателство спрямо майката. Бащата прави опити да види сина си в училище, но момчето реагира доста зле и агресивно, при което учителите се намесват, неразбирайки български/ действието се развива в чужбина/, с презумпцията, че детето с нещо е застрашено. Тогава синът е на около 17. Не може насила да бъде принуждаван за срещи. Бащата пише писма, в които обяснява, че разбира защо той е настроен срещу него, но че сега чува само едната страна, ще дойде време да поиска да научи и другата гледна точка . Казва му, че не му се сърди и ще го чака да му се обади. С една дума опитва да не прекъсва контакта си с момчето. Общо детето прекарва без да живее с баща си под един покрив около 6 години/ от 12 г възраст до 18 и половина/
Поради честите конфликти с майката, обаче, в един ден тя просто го изгонва от къщи с думите да иде при баща си. Този ден съвпада с момента, в който тя спира да получава издръжка за порасналия тийн, който е завършил училище.
Вече почти пълнолетното дете/ където са те пълнолетието е 19/ заживява с баща си и започва да възпроизвежда конфликтната среда, в която е отраснало. Поради липсата на респект, до която е довело дългото време, в което не са контактували нормално, момчето няма задръжки в езика, който си позволява да използва. Не се вслушва в нито един разумен съвет или опит, за да му се помогне в намирането на работа/ налага се да работи, защото вече не учи/, прекарва дните си в сън или във фитнеса. На подканянията да си намери работа намира хиляди извинения, а ако намери все пак работа, тя трае от 1 до 3 дни, след което вече е или контузен и не може да работи, или е уволнен поради липса на трудова дисциплина.
Конфликтите ескалират всеки ден, момчето изпитва удоволствие да предизвиква баща си. Докато в един ден се осмелява да го напсува и да застане срещу него готов за бой. На въпроса " Какво сега, ще се бием ли? отговаря - "Нямаш никакъв шанс да победиш". Фитнеса си е казал думата, момчето заяква доста за тази една година усилени тренировки и може и да надделее, наистина.
Дотам не се стига. Бащата му казва,че не може да остане да живее при него повече.
Резултатът е, че след 1 годишно съвместно скандално съжителство с бащата, който му предлага помощта си в посока завършване на някакъв квалификационен курс, който ще му даде по-добри позиции за намиране на работа, багажът е отново събран. Всички съвети за работа са отклонени, оправданието е, че няма работа, която да харесва на младежа. Не иска да става работник. Иска велики неща, но няма търпението да учи, за да ги постигне. Гледа с пренебрежение на работата на баща си, подчертава , че не иска да бъде като него , да става в 6 и да се прибира вечер изморен.
Въпросът е какви са опциите на бащата от тук нататък?
Какво още може да се направи така, че това дете да си поеме и осъзнае отговорностите, които възрастта му налага. Между другото на гърба му вече тежи доста солиден дълг към банка, защото неудачно се е насочил да учи в скъп частен колеж, в който не е успял да отговори на изискванията и е прекъснал обучението си. Няма шанс да не започне да работи, има да връща пари на банките. Не осъзнава, сякаш, обаче, че това се отнася за него. Държи се неадекватно и отхвърля всяка разумна идея. Сам признава, че не уважава баща си.
Сигурно има какво да се направи, но улицата изглежда задънена.
Чела съм, че липсата на респект към бащата/ олицетворение на закона/ води до неспособност да се подчиняваш на закона, да се впишеш в обществото, да нямаш проблеми на работното си място.
Но, пък, от друга страна знам, че не може да няма начин.
Благодаря много предварително за мненията!
|
Как да постъпи този баща
