Всъщност през цялото време аз съм бил абсолтно сигурен, че брак не ща, особено ако наистина си обичам с половинката, а и тя, ако е била сигурна в чувствата ми, не би държала толкова на подобни формалности.
А ти защо искаш брак?


Значи би се оженил, само ако не си сигурен че обичаш?

ако двамата са уверени, че ще са заедно до края на живота си за какъв дявол им е една хартийка?

Сам си си отговорил, че уверените се бракуват.

А се развеждат, защото са били уверени в любовта, а не във брака като връзка. Една връзка се поддържа. Хормони не могат да се поддържат съзнателно и адекватно.


Т.е. мъжът и жената се бракуват с нагласата, че може да се разделят един ден - просто перфектна основа за една здрава връзка.


Това ми звучи доста песимистично.

Като една друга тема за възпитанието: да покажеш как НЕ се прави. Та представи си да научиш някой да НЕ прави нещо, то това значи, че във всяко поколение ще има еволюция на амебите и дефиниция на устойчиви понятия. (тепърва измисляне на езика)




И накрая: бракът е част от държавна система, а семейството е градивна единица на обществото.

Хората отдавна не живеят в стада.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от himbeer на 10.06.10 10:28.