Двете ми най- добри приятелки са абсолютни работохолички, с добра, високо- квалифицирана професия и доста приличен стандарт, но и двете нямат вече почти никаква надежда, че ще срещнат Мъжа. Едната е разведена, другата никога не се е омъжвала. Знам, има и много други примери, ала работохолизмът на жената или прекалената й професионална ангажираност изключително трудно вървят ръка за ръка със семейството, без да ощетяваш по някакъв начин най- скъпите си същества. Знам го, тъй като и моето дете е страдало от това, докато аз пътувах и работех доста интензивно ( а продължих да работя, когато дъщеря ми беше едва на 2 месеца)... Убедена съм, че едва ли има много видове професионална реализация, които да могат да заместят най- важниото според мен за една жена- реализирането чрез любовта. Даже не казвам непременно семейство и деца, колкото и да са важни. Моите наблюдения сочат, че днес много малко жени имат любов в живота си, отношения, в които да присъства обич и разбиране. Иначе имат нещо като семейство, деца, с които нямат много време да разговарят и прочие екстри...

П.П. Не съм била права в първия си пост-явно темата ме интересува достатъчно много.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите