Автор Елена Павлова /с коментари от мен/
***********************************************
Това е отлично четиво за всички, които искат да се запознаят по-детайлно с произхода на породата и големите имена в историята на доберманите. Между различните версии има някои разминавания, но те са съвсем нормални - колкото повече време минава, толкова по-неясни стават границите между реалното и измисленото. Основните факти, обаче, са същите.
**********************************************************

Карл Фридрих Луис доберман бил бирник в Аполд, Германия по времето около 1850г. Всяка година в градчето се провеждал панаир, на който били представяни различни кучета. По този начин през Аполд минавали най-различни кучета и Доберман би могъл да се възползва от това. Той държал местния приют за бездомни кучета и имал собствен развъдник, където пък се занимавал с местна разновидност на популярен по това време пинчер. Луис Доберман си поставил много амбициозна задача – да създаде универсално служебно куче със стабилен характер, добър външен вид и изявена агресивност. Първото куче, което задоволило изискванията му, била женската Бисмарк, на основата на която той развил и усъвършенствувал новата порода. Бесмарк била сравнително по-едра от пинчерите от това време. Притежавала прекрасен характер със съчетание от изискваните черти – смелост, устойчивост, агресивност. Била черна на цвят с типичните жълти петна. Бисмарк стабилно предавала на поколението си цвета и характера си. По-късно Доберман сменил името й на Бисарт.

Смята се, че сред предците на Бисарт и доберманите са ротвайлерите, френската овчарка босерон, ваймарският брак, изчезналият днес стопелхопсер и стандартния немски пинчер. Разбира се, не могат да се посочат точно породите, от които произлиза доберманът, защото Доберман е запазил това в тайна, а и по това време трудно е могло да се говори за чистокръвни кучета.

Кученцата на Бисарт добили голяма популярност поради универсалните си качества – те ставали за охрана, така и за впрегатни животни като ротвайлерите, за пастири на добитък и дори за домашни компаньони, прочули се като пинчерите на Доберман, в последствие като доберман-пинчери или просто добермани.

През 1900г. в породата е била влята кръв на английски манчестер-териер, както става ясно от родословието на родения през 1906г. Фьодор фон Афарт. Той е син на Тел и Тина фон Афарт, чиято баба по майчина линия е била манчестер-териер. Включването на новата порода допринесло за изчезването на прекалено дългия косъм у добермана и дало по-интензивен цвят на петната. Заедно с положителните качества обаче, това придало излишна нервност на кучетата и отслабило генофонда им.

През 1909г. Стела, произхождаща от черен грейхаунд, била кръстосана с Лорд фон Рийд. От тази връзка се родили шампионката на Германия Сибила и шампионът на Австрия Роланд фон Дерхайде. Присъствието на грейхаунд в породата, обаче води до появата на срещащи се и у нас недостатъци като прекалено остра муцуна, тясна носна кост и твърде дълги крайници. Въпреки това тази кръстоска се оказала подходяща за подобряването на характера на доберманите.

Доберманът бива официално признат през 1898г. Племенната книга на породата е създадена от Отто Гьолер, развъдчик от Аполд , съдия и познавач на доберманите. Първата вписана в книгата двойка – Граф Белинг фон Гьонланд и Герхилде фон Гьоланд били негова собственост. Граф Белинг се отличавал с благородството и елегантността си и бил без конкуренция по това време. Предавал стабилно качествата си и оставил множество отлични потомци, сред които били Хелеграф фон Тюринген и споменатия вече Фьодор фин Афарт. Фьодор бил средно голям екземпляр с кафяв цвят и много изящна глава. Синовете му Леопорело фон Майн и Фьодор фон дер Руненбург са били ново стъпало в развитието на породата.

В стандарта на добермана до 1899г. се допускал камо черния цвят с жълти петна, а кафявия и синия били приети през 1901г. За да бъдат точно описани петната, били приети специални наименования на окраската. Те идват от английските наименования на манчестер-териера. Черният доберман се води “блек-енд-тен”, кафявия – “браун-енд-тен” а синия съответно “блу-енд-тен” /за мое голямо съжаление синият в този момент е изключен от стандарта и спрян от размножаване/

Наравно с нарастващата си популярност в Германия, доберманът се разпространявал навсякъде по света. Пред 1909г. в Америка бил регистриран първият доберман – Интелектус, а същата година шампион на годината става също доберман. Американският доберман клуб е регистриран през 1921г. През 1924г. Бурга фон Куминоел става първият син доберман – шампион. През 1926г. пък бест-ин-шоу в Америка става доберманът Карло.

В Англия първите добермани са регистрирани също през 1909г, но сериозното развъждане на породата започва едва пред 1947г., когато биват внесени множество породисти добермани и най-сетне Хамилтон Ренуик, доберман с британски произход става световен шампион за 1952г.

В Русия доберманите попадат през 1907г. като по-късно такива кучета почти не се внасят /Русия има твърде рестрикционна политика по отношение на вноса на кучета/ и така в руските добермани не попада грейхаундът, което оказва голямо влияние върху развитието им по-късно /с това лесно можем да си обясним особените характеристики на “руския доберман”, които всички сме забелязвали/

У нас добермани попадат единично, когато започва по-сериозна работа с породата, кучетата се оказват внесени предимно от Съветския съюз, ГДР и Полша, като повечето са некачествени екземпляри /!/. В основа на породата у нас застават внесените от Ростов на Дон Кора и Карай /ако някой има повече информация за тази двойка моля да я сподели/. Първата секция, обединяваща любителите на доберманите у нас е регистрирана през 80-те години към ловно-рибарското дружество в София.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите