Кон в морето

Тяло на дракон от източните легенди, а върху него глава с конска форма и вирната муцуна: силуетът на морското конче придава на тази странна костна риба изглед на нещо скъпоценно и необикновено. Животното е обгърнато от всичките си страни с истинска броня, изградена от възлести и заострени щитове. Устата му представлява един отвор на края на дълга тръба, в която няма зъби. Означава ли това, че щом не може да хапе, нашият морски кон не е агресивен? Когато иска да се нахрани, той действа като всмукваща помпа, която поглъща миниатюрните ракообразни и рибки, минаващи наблизо. Кръглите му и силно подвижни очи се въртят независимо едно от друго; по такъв начин морското конче забелязва евентуалната плячка в различни посоки, без да е необходимо да обръща тялото си.

Майстори на маскировката. Морските кончета са по – скоро лениви и водят заседнал живот. Те са принудени да живеят така, понеже се придвижват (и то без да променят отвесното положение на тялото си) само с помощта на гръбната перка, която трепти с честота 35 пъти в секунда. Липсата на действително ефикасни перки ги е осъдила да бъдат слаби плувци. Ето защо морските течения често донасят кончетата в неблагоприятна за тях среда. Там голяма част от тях стават лена плячка на многобройните си врагове.

Морските кончета се преместват от една растителна клонка на друга, като с помощта на залавящата се опашка елегантно обвиват стъблото. При някои видове, които живеят сред водораслите се е развила изненадваща способност за мимикрия. Така например филоптериксът във водите край Австралия (нарично още листокрило морско конче) има дълги листовидни ципести израстъци, които се сливат с туфите от кафяви фукусови водорасли, сред които живее. Морските кончета се размножават през топлия сезон. Любовната игра е придружена от кратки тихи звуци, нещо като подрънкване на звънче.

Срещат се малко повече от 20 вида морски кончета; в Средиземно море, в прилива Ламанш и по източното крайбрежие на Атлантическия океан са познати два от тях: Hippocampus ramulosus (петнисто морско конче) и Hippocampus hippocampus (обикновено, или късомуцунесто морско конче).

Петнисто морско конче и късомуцунесто морско конче: дължина на тялото – 16см, маса – около 20г, продължителност на живота – 2 – 3 години (в плен).

Новородените морски кончета приличат донякъде на възрастните, но са много тромави. Главата и гръбната перка са много по – развити от останалата част на тялото. Веднага щом напуснат люпилното джобче, малките заживяват самостоятелно.

Когато настъпи размножителния период – от май до август, морските кончета се събират по двойки. Мъжките и женските изпълняват хармоничен брачен танц, с дълбоки поклони, последвани от бавен валсов кръг. Накрая застават едно срещу друго, прегръщат се с опашките си и женското вкарва яйцата си (до 200) в коремното джобче на мъжкото. До 4 – 5 седмици яйцата завършват пълното си развитие. След поредица от полюшвания напред – назад, бащата изтласква навън своите малки.