17.4.2003 г. 22:21
**
За калиевия перманганат. За всички, които ги интересува.
Това е едно от най-силинте и опасни дезинфекциозни средства в акваристиката. Употребата му не е за всеки. Той се ползва при лечение на доста болести (за сега не си спомням кои точно), но и като едно от най-сериозните средства за борба с лошите бактерии във водата ни. Препоръчвам следната дозировка: в една стъклена чаша разтваряте 10-20 зрънца с една супена лъжица вода. Получава се концентрат с кърваво червен цвят. Да предположим, че искате да третирате аквариума си с цел дезинфекция – ако имате някакви съмнения естествено. Взимате един прост капкомер от вас или от аптеката. И започвате да слагате капка по капка във водата. Внимателно следите цвета и. Слагате там, където има аерация, за да се разнася препарата по-бързо. Следите цвета на водата и щом стане съвсем леко розова спирате. Това е само когато е с цел лека дезинфекция.
Ако имате болна риби, може да и правите бани. За тази цел източвате в един трилитров буркан вода от аквариума ви. С капкомера приготвяте вече 2-3 степени по розова вода от леко розова )). Хващате рибата и готово. Вече баните варират от 1 до 5 минути. Това зависи от доста фактори.
Едно предупреждение, когато искаме по-силна дезинфекция, трябва да знаете, че препарата ще убие както лошите така и добрите бактерии. Тези имена са условни. Вие ме разбирате. За това водата ви ще побелее, в зависимост от концентрацията на препарата. Не се плашете, и не ме съдете. Водата ще се избистри след време и при добра работа на помпите ви.
Още едно предупреждение – препарата силно вреди на растенията, ако се предозира. Така, че препоръчвам рибите да се лекуват в отделен съд. А самата вода в главния ви аквариум да се третира само до бледо розов цвят. Внимателно с капкомера.
Ами това е – пожелавам ви да нямате нужда от него или друг лечебен но опасен препарат. Старите акваристи казват:”По е лесно да предотвратим болестта, отколкото да лекуваме след това рибите си”. А аз им вярвам на тия стари риби.
А и да кажа и друга моя история от акваристичните ми походи сред планините в акваристиката. Както всеки акварист и аз от време на време трябваше да се отделям от водоема си и да ходя по селата ни. Тогава или мама или татко (аз съм на 25 г) хранеха рибите, те се бяха научили перфектно от мен и стриктно хранеха любимците ми. Но нещеш ли един ден татко взел по погрешка калиевия перманганат и го помислил за чернодробна )))))))))))))))))))))) а ле ле как се шашнал като видял изведнъж как водата прокървила ))))))))))))) после изведнъж побеляла ))))))))))))))). Искам да кажа и на теб Boby, че при такива земетресения нищо не било оцеляло, ама на имаше и оцелели. Растенията ги отписах. Като се прибрах видях водна мъгла и само едни рибешки муцуни, които се подаваха над водата и търсеха последните глътки от кислорода (калиевия перманганат доста консумира кислород) взех бързи мерки и като видях кои риби са оцелели естествено им станах фен. Това бяха цихлидите ми. Само те издържали на това калиево-земетресение.
Стига за тая вечер. Весел ваш патиланец Стамен Стаменов