Последният, който загубих преди няколко дни е Чернушко. Аз му виках Нуши, а останалата част от семейството Чери.
Чернушко почина от епидемията, която се разрази в квартала. Не можах да го спася. Котарачето беше на 10 месеца, черен, с бяла огърлица на врата, бели лапички и бяло коремче. Като Феликс от анимационните филми, едно от най-красивите котета, които съм виждала. Тихичък, кротък, много добър. Нямаше ни за няколко месеца през зимата и беше заслабнал. Бях се амбицирала да го засиля, мечтаех да стане голям и силен котарак. Казвах му го, а той ме гледаше невярващо. Напоследък повярва в добрата си съдба и започна да си играе по-често. Имаме 4 котенца. Първа заболя Малечка, която е на 6 месеца. Нуши отиваше да я подкрепя и да й помага. Така се зарази. Малечка оживя, но Нуши не можа. Сега Малчето ходи поне по два пъти на ден на гроба на Нуши (видя ме къде го зарових), лежи, души листата или рови с лапички. На всички ни е много мъчно. Засега другите котета оцеляха. Всички са потресени. Нуши не заслужаваше това, той имаше цял живот за живеене. Ако може да се поправя миналото, едно от нещата, които бих направила е да дам шанс за добър живот на Чернушко.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите