|
със зелените очи...
За първи път го видях през февруари, май. Беше пред вратата на един магазин за хранителни стоки. Като излизах, мърр-мяукаше и аз се връщах да му купя наденичка или кренвирш.
Като се запролети вече ме чакаше пред входната врата на блока, аз отключвах, а то се шмугваше покрай мен. Аз взимах асансьора, а то-по стълбите, и ме чакаше пред вратата на жилището ми.
Така няколко пъти.
Преди малко същото, и направо с възглас мъррр-мяу-мяу си влиза при мен.
Внимателно го извадих навън. Евентуално, ако реша да го взема, трябва да мина през съседния ветеринар. Да го обезпаразити, аз ще го изкъпя.
Гледал съм пет котарака. Невероятно обичам котките. Няма да разказвам за бившите котараци, ама беше невероятна любов. Особено, с третия котарак, когато една вечер децата си играеха с него и го научиха да си отваря вратите. Шоу от всякъде-вкъщи и на вилата, за него, Силвестър младши, нямаше прегради.
Проблемът е, че, дори и да го почистя и т.н., първо, той твърде дълго е живял навън, макар и /явно е домашно коте/, не знам как ще се държи вкъщи.
Второ, ако го оставя у дома, няма да мога да си включвам СОТ-а.
И съм изпаднал в една такава триумица, та не мога да взема правилното решение. Наистина, явно е домашно коте, все гледа да се шмугне покрай мен и да влезе в жилището.
Та, моля за съвет, какво да го правя това коте?
|
Черното коте
