Котаракът изчезна, вече месец го няма. Всяка вечер продължавам да го търся с поглед на обичайните за него места, но уви...Последната вечер, когато беше си дошъл яде печено пиле...като за последно. Излишно е да казвам на хората в този клуб колко много ми липсва. Независимо, че имам още пет котки ( 3 големи и две малки), Мирчо за мен беше специален- с дълъг косъм, черна точка на нослето и прекрасен характер- никога не хленчеше за храна- стоеше и чакаше, беше много търпелив, изключително скромен, страхлив и боязлив, недоверчив. Красавец, с голяма черна пухкава опашка. Беше моя слънчо. Всеки път го молех за прошка, защото когато беше малък, го хванах и го занесох в близкото училище с надеждата, че някой дете ще го вземе, тъй като котките вкъщи бяха много. Обаче пак си го прибрах и все му се извинявах за това, което направих. Стана моя любимец. Всеки ден ме посрещаше от работа, тръгваше бавно и царствено с мен, влизаше вътре, търпеливо изчакваше да му наглася храната, постояваше, гушкаше се в мен, мъркаше и хващаше пътя навън. През зимата постояваше вътре, спеше при мен -спокойни мигове.
След като писах тук в клуба за кожния проблем, още на следващия ден занесох материал от кожата за изследване. След 2-3 дни излезе резултата - гъбички. Продължих ежедневното мазане с Клотримазол, преди това мажес с Низорал, но той много се противеше, имах чувството, че не прилагам вярното лечение, освен това усещах, че тялото му е по- горещо, носът-жълт, веднъж докатао го мазах - повърна. Имаше и нещо вътрешно, ветеринарят ме посъветва да му давам Низорал. Слагах му в месото от лекарството. Козината продължаваше да пада. Нямаше такива струпеи, за които четях, че излизат при мазане при гъбички. Понякога го мажех с мехлем от невен. Много го милвах и все му казвах, че много го обичам. Това милване го успокояваше.
На 1.06. вечрта не се прибра, и друг път се е губил , но за ден-два. При това беше болен, но все пак си хапваше добре. Не знам от болестта ли е умрял, бялка има в квартала- тя ли нещо му направи, дали някой го гръмна ( преди година се беше прибрал с един куршум), а един комшия каза, че една вечер видял лисица наоколо. Няма да разбера. Питам се дали направих достатъчно за болестта му.
В момента в семейството ми има болен човек от лаймска болест и започнах да се замислям дали горещото тяло, опадването на козината на котарака, повръщането- дали всичко това може да е било резултат от ухапване на кърлежи, защото независимо, че бях го накапала с Фронтлайн, всеки ден почти махах средно по два кърлежа от котето.
Мирчо не можа да види потомците си, единият е с неговата окраска, но с къс косъм. Мирчо, никога няма да те забравя, много те обичам и все още се оглеждам за теб.