Така е.
Когато нашата котарачка се разболя първи път-аз реших! Реших го еднолично, без да споделям с никого от семейството, защото знаех съвсем определено, че към онзи момент те щяха да са против. Реших да взема нуждаещо се малко коте,та когато...къщата ни да не остане празна. Не мога дори да си представя, че ще се прибера у дома и насреща ми няма да цъфне обична муцунка...не мога да го понеса! Те са различни, разбира се. Но то е като децата-като ти се роди първото си казваш-абе защо ми е друго,това е толкова съвършено ,че не бих могъл да обичам повече, но после като дойде второ или трето разбираш,че всички те са съвършени по своему и че всъщност в сърцето ти има място за още много любов.

Накъде - избираш сам...