Историята, която разказах, е факт и то скорошен. Приятелката ми е много симпатична, само ако знаете как изпраща едната си козичка сутрин, когато един мъж от населеното място, където живее, минава и събира животните, за да ги води на паша! Ритуалът е следният: козичката първо изяжда от ръката на стопанката си огроман комат бял хляб, после бива целувана и галена поне 5 минути от Х. по главичката. Привечер, когато стадото се връща, животинката търчи най-отпред, понеже чува гласа на стопанката си, която я вика (къщата е в подножието на пътя, по който минава "стоката") и сценарият се повтаря. Абе, смаях се.
Руснаците имат един много хубав израз: человеческая душа - сплошные потемки. Т.е. човешката душа е пълна тъмница. Не знаеш какво би направило дори най-близкото ти същество в даден момент - постъпката му може да е страхотна изненада.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите