Крайно идеалистично!
Първо, да разглеждаме външните котки като някаква отделна, дива популация, означава да се залъгваме. Наблюденията на международните организации за закрила на животните сочат, че смъртността сред потомството на безпризорните котешки и кучешки популации е твърде висока, и тяхната численост е поддържана от домашната популация. Пример: ако пет междублокови котки родят тази година общо 45 котенца, до пролетта я оцелеят две-три, я не. Отделно някои от майките ще са "отишли някъде". СЪЩОТО СЕ СЛУЧВА И С ПУСНАТИТЕ НА СВОБОДА. Разликата е, че те по-успешно израстват.

Второ, котките, вкл. домашните обичат да скитат. Децата обичат същото, възрастните обичат алкохола, цигарите, "магистралите" и високите скорости... Това не трябва да е критерий за хуманно отношение.

Трето, какво става с безпризорната, когато простине, запуши се с пясъци, изяде нещо, удари я нещо или прихване нещо? Свива се в някое мазе и чака да умре. Нечия апартаментна котка се разболее, и разтревоженият човек (моля, без нацупени, никого не визирам или иронизирам) пише във форумите, води я по доктори, спасява я. Получава се нещо като двоен стандарт.

Четвърто, у нас мнозина се считат за природозащитници. В Америка природозащитниците защитават птиците, и са против свободните котки. Котките усърдно ловят птици, въпреки че ние не забелязваме това. Дуняшка на балкон улови две врабчета и една гугутка.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите