На третото диагонално четене горе долу схванах нещата. Но тъй като не познавам хора, които правят тези неща и същевременно се смятат за луди, реших, че е някаква свободна интерпретация и компилация от истина и измислица. Разбира се, допускам, че може и да греша, защото и друг път ми се е случвало да възприемам нещата според своя свят и мироглед, а светът се променя непрекъснато. Както и да е. Стана ми само много странно, че повечето коментари, които успях да видя, не казваха никакви нецензурни думи, а напротив, успокояваха момичето, че просто има добро сърце.
Освен това ми се видяха странни съжденията на авторката на текста, които казваха, - ами с кого ще общувам, ако не са ми животинките.
Моите спомени от времето, когато имах куче, защото сега съм само с котки са че, напротив, това не само не те ограничава в общуването, ами покрай кучето непрекъснато общуваш и се запознаваш с хора и покрай разходките получаваш едни досадни и упорити ухажори, дори да си някакъв заклет темерут, какъвто смятам че съм спрямо околните.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Zhimi на 09.06.10 22:23.