Е, аз имам куче, но обичам само уличните котки, а помиярите не!
И тук е клуб Котки, а не кучета.
Който иска съчувствие за уличните помияри да отиде и да го търси в клуб Кучета.
Но трябва да обясните и на собствениците на дребни кучета, че техните любимци са малоценни и малотрайни итрябва да се помирят с тормоза на помиярите.
Аз СЪМ ухапана от улично псе без никакъв повод и никога не ми се случвало да видя глутница котки. Нито улична котка нападаща домашно кученце.
Моето куче ЧРТ почти 90 кг не го закача глутницата в Северния Парк, но привечер с дребно кученце не съветвам да се ходи там.
Глутниците злобни псета трябва да бъдат елиминирани. Който иска да прюти някое да си го вземе у дома. Връщането по песта на кастрираните помияри няма ефект. И още ако смятате, че обществото трябва да задели приоритетно пари за помиярите ВМЕСТО за болните, децата и училищата го кажете в прав текст. Защото парите в една бедна държава са краен брой, за всички нужди.
Убедете ме, че моите данъци, които не са никак малки трябва да се похарчат за бездомните псета, не за болниците, децата, за репродуктивни програми, за нови кувьози, за тежкоболните.
И не ми излизайте с номера, че за псетата имало заделени средства, че се разхищавали, че имали души, че имали права... Колко права имат бездомните помияри? Повече от хората? Какво предлагате да се случи с несоциализируемите бездомници? Да бъдат издържани от данъкоплатците доживотно? И ако едно куче не го осиновяват до един месец какво да стане? Да имат хората чувство за вина, че предпочитат собствените си и чужди деца пред помиярите?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите