Когато намерих Коко и Сузи те бяха на 1 месец, аз бях на 18 години, вятър ме вее на бял кон. Бях на морето, на почивка при роднини. Котетата бяха прилежно опаковни в кашон и оставени на една поляна. Децата ги замъкнаха в селото около хотела. Реших да ги върна там откъдето са ги взели, за да ги намери майка им. Като видях поляната лошо ми стана. На края на селото, близо до магистралата, с едно магаре пасящо там. Оставих кашона, отворих го и се отдалечих. Котетата пищяха, изпълзяха и се разщъкаха все така пищейки. Оставих ги няколко часа и вечерта се върнах точно за да видя едното коте завряно до копитото на магарето, а другото пред него. Магарето точно се навеждаше да го подуши или захапе когато се приближих, сложих си ги в кашона и ги прибрах в хотела. Сложихме ги в двора, вечер ги прибирах в един кашон вътре. Сблъсках се с невероятна съпротива от страна на всички. Никой не ги искаше там, а още повече никой нямаше да ми позволи да ги взема с мен. Само един мой приятел Калоян ме подкрепяше и казваше "Нужна е само обич, с всичко друго можеш да се справиш". Та Коко е кръстен на него. Взех си ги в Търново нищо че ми предстоше местене в София на квартира със съквартирантка. И с нея се борихме. Та, това е историята на Коко.

Сузи бе кръстена на една героиня от филм, Сиси дойде от Сивушка, че много дълго ми идваше да крещя по нея. Джак го кръсти бившата му бъдеща стопанка на нейния починал котарак Джак, Рижко си е рижо, Тоби дойде от торпедо, котките на брат ми Малчо и Бебе-то- Малчо като го намерих бе толкова малък и смешен, че просто друго име не можеше да му се даде, а бебето е кръстен така, защото и до ден днешен той се държи като абсолютно бебе.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите