За Мошо съм писала вече. Първоначално той се казваше Мачо, но поради навика му да се разхожда важен, да гледа тайнствено и подозрително, да го срещаш там, където не си го очаквал, т.е. да се пласира някъде без да забележиш и да наблюдава много внимателно какво се случва от удобна позиция, беше провъзгласен за израелски разузнавач от Мосад и по тази причина стана на Моше, или по-точно, като за мъжка котка - Мошо. Другото му партизанско име беше Мекичкия.
Фани и Зизи получиха имената си според характерите и държанието си в първите дни вкъщи. Мъжът ми настоя Фани да се казва така, защото беше една такава мацена котка, а Зизето го измислих аз, защото исках да е звучно име и да отива на хлапашкия й характер и вид (модерна котка с къса, но яка опашка).
Сега вече имат още много имена. Фани е наследила Мека-Мекичка, а Зизето, освен многото си имена е нашата граничарска котка Балкан, нашия страж с малко грубовати обноски, но с много нежна душа. За нея се пее песента "пристига хубавата Зизи", която "с вълшебен глас пленява сърцата" (докато се разгонваше през седмица-две - яко пленяваше сърцата с вълшебен глас).
Фани пък е Моя-Моя, това е от нейния навик да идва и да си точи ноктите върху дънките ти, като те гледа право в очите - един признак за собственост върху теб. Един вид - ти си мой-мой. И затова е Моя-моя.
Всички тези неща, като се замисля, ни нареждат достойно сред хората, наречени "лудите коткари", така запленени от котките, че не могат да живеят без тях.