|
|
| Тема |
 Re: приютих коте ако някой си го познае да идва [re: dikobraz] |
|
| Автор |
denny (ChocoMonster) |
|
| Публикувано | 19.07.09 17:37 |
|
|
|
По първия въпрос - за мой срам, още не разбирам котешки, а с единия ми котарак сме като залепени един за друг. Той ми приказва, ама не винаги му разбирам.
-ближе ме от радост, да, особено след като съм отсъствала повече от час. Преди около месец бях в Англия... е, като се върнах, с такова близане, мяукане и мъркане ме посрещна, че бях направо потресена. По някой път и като го гушкам, ме ближе, направо си мисля, че е бил куче в някой предишен живот.
- мяукането... мисля, че го разпознавам, да. Винаги познавам мяукането от радост, доскоро бърках мяукането от глад с това, когато просто не иска да е сам.
Но мисля, че още много има да се желае за познанията ми по котешки.
| |
| |
| 
|
|
