Здравей Дени, благодаря, че си загрижена...Аз съм платила за малката душичка 37 лв, в цената влиза престоя за нощувката+лекарствата. На фона на кризата в момента парите не са малко, но не са и кой знае колко много. Благодаря, но не ми е удобно в случая да моля за пари, наистина, не ми е удобно. Аз бях притеснена, ако малката има шансове / за които толкова много се надявах и вярвах, че ще се оправи, но уви вярата помага, но не винаги/ бях притеснена тогава какво ще правя. Защото когато се опитвах да спасявам Синтия изхарчих за около два дни и половина около 250 лв, тогава ги имах, но сега щях да видя голямо нагорнище. Благодаря на теб, на Пепсова мама и на всички други, които бяхте с мен и които веднага бяхте готови да помогнете на Рая. Върнахте моята вяра в добрите хора и това ме кара да се усмихвам леко днес, независимо колко ми е мъчно и тежко. Не мога да избягам от картината за лежащото на паважа коте и от котето, което докато лежеше в шок усети моята ласка, когато го погалих по главичката, което стана с големи усилия и се погали в ръката ми. Толкова много вярвах, че ще се оправи, толкова бях сигурна!!Е, всичко отиде по дяволите. Извинете ме за тона, но ми е много, много мъчно, не искам да натоварвам никого, но знам, че вие разбирате. Вчера бях изтощена психически, предната вечер заспах в 3, като бих казала, че малко попрепих, защото бях доста разстроена, станах в 7 за да дойда на работа, а прекрасната новина ме довърши тотално. И това не е всичко, сега може и да отнеса някой и друг укор от вас..когато ми каза момчето, че Рая е починала..просто не бях на себе си..размених няколко любезни думи, разбира се казани изобщо не на място/ но аз в такива моменти съм Цар на неподходящи казани неща/ и си тръгнах. В офиса плаках, изобщо денят отиде по дяволите, днес ще наваксвам, но....знаете ли какво направих...забравих да попитам за телцето на Рая. и това се сетих, чааак към 16.30. И вече тотално се изложих като кифладжийка! Едва ли щяха да го пазят още, аз отидох в клиниката към 10 и нещо..да държат мъртво котенце 6 часа ме съмняваше.Умрях от яд, не стига, че ми беше болно и мъчно, ами да натоваря момчетата с ангажименти по телцето и да лиша малката Рая поне от едно погребение. Но после като се замислих....добре, че така с еполучи, та аз не знам как бих издържала на гледката..изобщо не бих могла, сигурно бих припаднала вече от насъбрания стрес и вече тотално щях да утвърдя имиджа на кифладжийка. Винаги когато са приспивали моите котки брат ми ги погребваше, аз нямах силичка, може да звучи смешно, може да звуча като слаб човек, но нямах сила да видя мъртвите телца. И сега нямах. Но съм решила да се извиня другата седмица на момчето, когато отивам да купувам на Стейси храна. Охх, май се получи много дълго....Ще пожелая на всички ви приятен ден, а аз смятам да се хвърля в работата, за да ангажирам съзнанието си с нещо, защото иначе ще полудея.
Благодаря още един път на всички хора,които ме подкрепиха..да нагушкате и нацелувате домашните си любимци от мен и името на моята Стейси :)