|
|
| Тема |
 Re: Благодаря ви приятели [re: HaдяИ] |
|
| Автор |
ДPaka (усмихната) |
|
| Публикувано | 23.04.09 11:44 |
|
|
|
за добрите думи!
Чувствам се много странно тези дни....По стечение на обстоятелствата тази седмица съм в къщи,т.е. бродя из стаите в които "винаги"сме били заедно с Мейси. Винаги...защото е било толкова много,че не помня животът от преди това или по-точно той ми се струва далечен и нереален. Ходя си аз из стаите,върша разни неща,а очите ми рисуват във всеки ъгъл и на всяко място някакъв спомен свързан с нея.Чувствам огромна празнота...сякаш къщата ми е станала по-широка
Приех смърта и някак спокойно, като нещо естествено защото тя беше много болна напоследък,дишаше с 1/4 от белия си дроб и поддържахме живота и с инжекции,но беше видно че той си отива от нея, така че тя просто беше изморена ...много изморена от тази борба...но до последно го обичаше живота- въпреки слепотата и частичната глухота-реагираше на отваряне на хладилника ,разтапяше се от удоволствие като я решехме и с наслада дремеше на стъпката на терасата на чист въздух. Последните дни все се натискаше да излезе на терасата,а мъжът ми се притесняваше,че ще се простуди ,а аз усещах че си отива и сякаш иска по-дълго да гледа белия свят ,птичките и всичките му хубости...
А сега ми е мъчно и празно и нелепо и нереално някак без нея...
Сигурно ще минат много дни преди да престана да се обръщам на шумове и звуци, които ми се струва че издава тя...
Човек живее с някакви "обикновени"неща във всекидневието и едва, когато ги загуби разбира,че те не са даденост и изобщо не са обикновени...
Обичайте се приятели,обичайте животинките си,обичайте живота си защото всеки ден и всеки миг са дар от Бога и нищо никога не се повтаря...
| |
| |
| 
|
|
