Разказите ти ми доставиха огромно удоволствие. Имаш дарба на добър разказвач. Изчетох всичко на един дъх, въпреки че не обичам да чета дълги постинги, но това беше приятно изключение. Знам какво си изпитала със смъртта на Пепина, защото съм била на твое място и за разлика от тебе още не мога да превъзмогна мъката си и макар безкрайно да обичам котките, не мога да се реша да заменя моята 16годишна вече покойна Мия с друга. Котките стават част от дома, от семейството, от децата и от всичко.Те са незаменим партньор и приятел, детенце и " разбойник", играчка и плачка- неизброими са епитетите и сравненията за тях. Пиши ни още от твоите истории...