Твоят спомен така ме умили... представих си ви съвсем живо - теб и сестра ти и Сивчо... Страхотно... първа любов. Чудно си го написала...

Аз също винаги съм обичала котки. Гледахме в къщи 2 котки от времето когато аз бях 11 - 12 годишна... След това дълъг период не съм имала, но винаги съм ги обичала, интересувала съм се от всичко свързано с котките, просто са си ми били слабост... Преценявала съм добротата на хората в зависимост от отношението им към котките... И дойде момента, в който не реших, че отново е време да имам коте... Тогава за мен беше важно цялото семейство да единодушно в желанието да гледаме котка за да чувства животното, че е желано и обичано от всички... Мъжът ми никога не беше имал домашен любимец и беше резервиран... притесняваше се да не ни ангажира животинчето много, какво ще правим ако пътуваме и пр., но в крайна сметка пожела и той да си вземем... Тогава се появи Лео - срещнахме го тук, обявен в този клуб... тършещ нов стопанин. Още щом го видях реших, че той е нашият! Взехме го... и каква любов сме само вече 1 година... А мъжът ми се влюби. И децата също, всички... точно както аз го исках - всички да го искаме и обичаме. Само дето понякога се скарваме кой да го вземе да го гушка

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите