Не се обвинявай. На такъв разпит подложих младо семейство /никога не бяха имали домашен любимец/, че не зная как ме издържаха. Усъмних се в тях и не им дадох котето. Конфузна ситуация. След няколко дни им се обадих да се извиня и обясня поведението си. Още го искаха въпреки всичко. Дадох го. Месеци след това поддържахме връзка. Снимки по интернет, съвети, беше ми на гости няколко дни, докато отсъстваха от София и т.н. Прекрасно го гледаха. После се поотдалечихме. Гледам да не досаждам. Котката си е тяхна.
Братчето й пък го дадох на първите обадили се. Изглеждаха толкова сигурни, добре образовани, добре материално, с бивш домашен любимец сиамски котарак ... Върнаха го след 4 месеца! Бил драскал! Сега си е мой котак, нито хапе, нито драска, голям глезан.
Моят съвет е, на когото и да го дадеш непременно му остави координатите си с молбата да ти го върне, ако има някакъв проблем. По-добре пак да му търсиш дом, отколкото да е на улицата. И поддържай връзка с новите стопани. Поне първите месеци.
Успех!