Има немалко факти и признаци, че България използва такава суровина неограничено. Например, когато вътрешният ни пазар за кожени изделия не може да усвои изобилието от кожи на Голден ретривери и Герм. овчарки, то те биват изнасяни в Европа като "корейски вълк" - европейски вестници писаха за това по-рано.

Конкретно за котките - те биват развъждани практически неограничено, над възможностите всяка (или повечето) да бъдат отглеждани доживот. Какво става с изхвърлените, а и родените навън, които хората хранят? В София те не се натрупват на улицата до безкрайност, защото нямаме стари, болни, недохранени и т. н. Нямаме трупове от масови тровения. Нямаме събиране на котки в приюти. Същевременно можем да забележим, че обменът на екземплярите е много динамичен. Изчезват миналогодишните, заместват ги нови. Очевидно нелегалният лов продължава, както преди 15 г. Отвън не ни казват "котки от България", но ние поне трябва да виждаме палтата тук.

Защо ни е информация отвън? Във всички случаи - свобода на информацията и няма лошо, както се казва. Тук няма нищо черно на бяло, но домакинствата са главен източник на здрави нежелани животни. Те са в основата на процеса развъждане-предлагане-изоставяне. Един американски анализатор писа, че "ако само 5 на сто от нашите домакинства изпуснат котката си да роди, потомството би ангажирало капацитета на всички приюти" (т. е. за около 8 милиона). С информация британците целят т. нар. "public awareness", т. е. грамотност и отговорност. Ако и у нас това бива казвано по-често, вместо да остава встрани, хората ще могат да осъзнаят мястото си в целия батак.