Благодаря на всички за топлите думи и съчуствието. Васко беше исключителен котарак, както се казва истински, котарак с характер. Ето накратко неговата история. Васко ни беше подхвърлен от едни деца, те явно са си играли с него и са го подмятали насам - натам но той е успял да се шмугне под вратата в двора на родителите на жена ми (тогава още не бяхме женени). Баща и ги подгонил и намерил малкото жълто коте. Отивам аз по-късно и най-тържествено ми се заявява, че имаме вече ново коте. Какво да кажа, поставен пред свършен факт, не бях много доволен, защото си имах два котарака, Шепи и Ози, но мъника беше толкова ласкав, че веднага всички се влюбваха в него. Най-интересното беше, че още като мъник ловеше мишки като фурия, а те почти колкото него. После Васкин порасна, местеше се от място на място заедно с нас. Беше е научил през деня да спи, а вечер, когато имаше по-малко коли да скитори. Много интересно пресичаше улиците - като човек, огледа се в двете посоки и ако няма кола пресича на бегом. Апетита на Васко беше пословичен, той винаги си изяждаше всичко, без значение колко е и какво е. За разлика от другите котки които винаги имат по нещо, той ядеше по схема (е, давах му и допълнително). Проблемите на Васко почнаха преди близо година, когато той получи два припадъка (поне за толкова знам). Щяхме да му даваме кръв за анализ, но той се оправи и сметнахме да не го мъчим излишно. След това, на пролет, получи подуване на корема. Тогава вече дадохме кръв, резултатите показаха сериозни проблеми с черния дроб. Минахме на лечебна храна и допълнителна доза витамини. Полека корема спадна и всичко се нормализира. Със захлаждането на времето Васко почна полека да става пасивен, да губи по малко апетит и да повръща, отначало на 2 - 3 дни, но после всеки ден. Минахме пак на лечебна храна и хапчета за гастрит. Две седмици назад той съвсем се умърлуши и аз отново с Васко на доктор. Там му напипаха чревна непроходимост, минахме на сметана и краве масло плюс инжекции за отпускане. След като четири дена не ходи по голяма, го заведох на операция. Тогава вече всичко се изясни, черния му дроб практически целия е атрофирал. Докато беше възможно го водих на системи, после го храних на сила с рекавери, давах му лекарства за черен дроб, даже му взех първа смес на д-р Бах. Той се държеше, но все повече отслабваше и така до вчера сутринта, когато даже не посмях да му дам лекарства, малко след това той си отиде от този свят. Приблизително възраста му беше 5 години. Васко остави след себе си знайно и незнайно потомство. При авантюрата му с Шейла се родиха 3 котета досущ като него. Това са Поли (живее във Варна), Васко младши (в Балчик) и Нени (във Варна). Характера му беше едновременно игрив и ласкав. Имаха голяма дружба с кучето Винд (голден ретривър) и много често лежаха да се препичат на слънце заедно. Това е накратко историята на нашия мил котак, история която ще си спомняме с умиление.